Юлиян Табаков показва изобилието, което ни прави доволни, но не и щастливи

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

До 15 септември в софийската галерия „+359“ се представя пространствената инсталация „Водна кула“ на Юлиян Табаков.

Тя е част по-големия проект „Виждам те“ със 7 самостоятелни изложби, но е разработена специално за мястото – Водна кула, затова носи и това наименование.

„Това е по-скоро философско, отколкото визуално произведение. Показва една душевна нищета, породена от прекалено задоволяване – обясни артистът пред БНР-Радио София. –  Самата инсталация представлява вода, която тече и където се изсипва, изсушава земята под себе си. Водата е вече метафора, символ, тя е съвсем друг материал, тя видимо е нещо, което е илюзия за вода, получена със сценични средства.
Всъщност инсталацията ще има живот, тя ще продължава да се суши доста дълго време.
„Аз имам илюзия, че имам всичко, което искам, а в същото време съм празен и никога не мога да се напълня. Тоест вътрешно страдам някак си, докато се тъпча.“
Това е нещо, което може да се види в момента – нали, всичко е супер, всичко е лъскавко, вкусничко, ама някак си няма душа, безлично е…
Към края на изложбата инсталацията ще бъде абсолютно суха и напукана.“

Табаков обърна внимание на мястото, в което е позиционирано едно художествено произведение. И подчерта колко е важно освен интелектуално то да предизвиква и емоционално преживяване.

След средата на септември и до края на годината изложби на Юлиян Табаков ще гостуват в Русе, софийската галерия „Средец“, на открито – в градската градина, във Варна.

БНР, Снимки: Антонио Георгиев – Хаджихристов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Добрата лъжа през погледа на Пипи Дългото чорапче

"Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си...

Димитър Подвързачов: Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока

Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм. Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене. Когато жена ти...

На любовта пред вечния олтар: Николай Лилиев

„Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха!“ Неговите думи докосват сърцето, а душата направо ликува. Лилиев е поет, който ни напомня,...

Елена Рьорих: Пазете се от празните минути

„Любовта - това е мощна сила, чрез която всичко съществува във Вселената. Любовта е сила, която въздейства върху целия свят: всичко, което се прави...

Мари Лафоре – яркото слънце до Ален Делон (видео)

Тя се ражда на 5 октомври 1939 година с името на Лафоре е Майтен Мари Брижит Думеняк. С Ален Делон ги среща режисьорът Рене...