За добротата една прегръдка стига

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

За изкуството съдник е историята, а за нашите дела – времето. Животът е твърде кратък и ние непременно трябва да се учим да бъдем добри.

Хората ни помнят такива, каквито сме. В съзнанието им остават думите, които изричаме и жестовете, които правим. Разбира се, помнят ни и с бездействието, ако са имали основателни очаквания от нас.

Понякога непознатите ни харесват и обичат повече. Нашата тъмна страна излиза на показ с опознаването. Колкото по-близки ставаме с някого, толкова вероятността да го засегнем става по-осезателна. Така и в любовта – тя е най-красивото нещо до мига, в който ни се случи.

После диша като току-що отворена бутилка червено вино, докато накрая не изветрее и не придобие кисел вкус. Има изключения, разбира се. Тъкмо за тях ми е мисълта. Ние трябва да обгрижваме изключенията, за да стане животът ни по-красив.

Много често сами се лишаваме от удоволствието да познаваме някого, защото сме твърде нетърпеливи. А опознаването и търпението вървят ръка за ръка. Не компромисът на всяка цена. Достатъчно е да се научим да слушаме другия.
Всеки ден си повтарям, че толерантността е нужна. Дори измамната свобода, в която живеем, не би могла да съществува без толерантност.

Разминаваме се с непознати по улицата, блъскаме се един в друг в обществения транспорт, раздаваме си неприлични жестове, яхнали автомобили в час пик, убедени че сме центърът на всичко. Но не сме.

Ние се въртим заедно със земята и сме еднакво подчинени на нейната гравитация. А това ни прави равни по презумпция, независимо от социалния статус, независимо дали сме облечени или сме голи.

Времето нито ранява, нито лекува. Това са само думи, с които обозначаваме и оправдаваме собствените си постъпки спрямо другите. Добротата не се нуждае от ръчни часовници. Съвестта не се нуждае от будилници, които звънят точно в осем сутринта.

Нещата, които са вътре в нас, могат да бъдат лоши и добри. Могат да бъдат вдъхновение за изкуство, но невинаги могат да печелят доверие и приятелство.

А на добротата ѝ трябва просто една прегръдка, в която да помълчим заедно.

Автор: Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Напусна ни Мая Вапцарова – режисьор, писател и племенница на Никола Вапцаров

Режисьорката Мая Вапцарова - автор на няколко книги и племенница на поета Никола Вапцаров, е починала на 80-годишна възраст, съобщиха нейни близки. Тя е автор...

Почина мексиканската музикална легенда Пакита ла дел Барио (видео)

Мексиканската музикална легенда Пакита ла дел Барио, известна с мощния си глас, почина в дома си във Веракрус на 77-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес. Новината...

Сара Джесика Паркър ще получи награда от „ПЕН Америка“

Сара Джесика Паркър ще получи наградата "За литературни заслуги" на "ПЕН Америка" на пролетната гала на организацията на 15 май, съобщи АФП. Звездата от сериала...

Така, както давате, така и ще получите ~ Микеланджело

Неговите творби се отличават със смесица от физически реализъм, психологическо прозрение и интензивност на изкуството, които никога не са били излагани от друг художник...

Крум Дамянов с изложба в зала „Райко Алексиев“

Пет нови големи творби на Крум Дамянов ще бъдат показани в изложба. Експозицията ще бъде изложена от 18 февруари до 14 март в зала...