Тъй рече Виктор във деня на Йосиф
И мисля за Бащата. И за бащата мисля.
Зачатието – свято. Рождението – с писък.
Грехът е първороден, а ти, без грях, си втори.
Съмнението броди. Мълвата си дърдори.
Обор, звезда и влъхви. Човешка орисия.
А болката заглъхва в очите на Мария.
Тя мисли за сина си. И за Сина си мисли.
Тя е поела кръста, преди да е измислен.
Кози, овце и крави. Синът си има паство.
Синът ти е прославен, преди да е пораснал.
Синът Му е белязан, преди да е заченат.
И – истина ви казвам – Той знае изреченията.
Той вече знае всичко, преди да го узнае.
Самотен и самичък, Той знае даже края си.
Агнец между добитъка, сред хората – Син Божи,
отвсякъде отритнат, навред ръкоположен,
с чевръстите си пръсти съдби ще определя
и ще сковава кръста си синът на дърводелеца.
Ще си изтрае страстите – нали за тях е пратен.
За Елои – е ясно. Аз мисля за бащата.
Маргарита Петкова
ARTDAY.BG
