С новото издание на „Агнес Грей” издателство „Лист” връща към съвременния читател един от най-честните и психологически фини романи на XIX век – дебютната творба на Ан Бронте. Книгата излиза в превод на Христо Кънев и с корица от Милена Вълнарова и дава възможност за среща с най-тихия, но и най-реалистичен глас сред сестрите Бронте.
Публикуван за пръв път през 1847 г. под мъжкия псевдоним Актън Бел, романът се появява в същата година, в която излизат и „Джейн Еър” на Шарлот Бронте, и „Брулени хълмове” на Емили Бронте. Трите сестри публикуват анонимно, за да избегнат предразсъдъците към жените писателки във викторианска Англия. Едва по-късно литературният свят научава, че зад псевдонимите Кърър, Елис и Актън Бел стоят дъщерите на енорийския свещеник Патрик Бронте от Хауърт.
Ан е най-малката от трите сестри и може би най-социално чувствителната. Подобно на своята героиня, тя работи като гувернантка в заможни семейства – преживяване, което оставя дълбок отпечатък върху нея и се превръща в основа на „Агнес Грей”.
Романът проследява пътя на младата Агнес, принудена да напусне сигурността на дома си, за да подпомогне семейството си след финансов срив. Първото ѝ назначение я изправя срещу разглезени и жестоки деца, чиито родители подкопават всяка нейна дума. Втората служба, в по-богато семейство, разкрива още по-ясно социалното ѝ междинно положение – тя не е нито част от домакинството, нито прислуга, а фигура без истинска принадлежност. В тези на пръв поглед ежедневни сцени Ан Бронте изгражда почти документална картина на моралната пустота, която може да се крие зад благоприличието и богатството.
Особена сила на романа е сдържаността му. Драмата не избухва в бурни страсти, а се натрупва в малки жестове на пренебрежение, унижения и в постоянната борба на героинята да съхрани достойнството си.
Любовната линия с младия свещеник Уестъне изградена върху взаимно уважение и нравствена близост – рядко срещана форма на равнопоставеност в литературата на времето.
Животът на Ан Бронте е кратък и белязан от загуби. През 1848 г. умира брат ѝ Брануел, скоро след него – Емили. Самата Ан се разболява от туберкулоза и през 1849 г., едва на 29 години, умира в крайморския Скарбъроу, където е отишла с надежда морският въздух да облекчи състоянието ѝ. Смъртта ѝ затваря един творчески път, започнал с поразителна зрялост.
След кончината ѝ литературната съдба на творбите ѝ остава сложна. Вторият ѝ роман, „Тайнствената непозната”, предизвиква скандал със смелото разобличаване на алкохолизма и брачната тирания, а по-късно Шарлот ограничава преиздаването му, смятайки го за прекалено дръзко.
ARTDAY.BG
