„Как да предизвикам нова среща? Убедена, че ще ми е достатъчно само да го видя отново, за да се освободя напълно, кръстосвах местата, където бих могла случайно да попадна на него, минавах покрай магазина „Рrêt à porter“ – сега манекенът беше с дебело вълнено палто. Неуморно катерех стълбите до родителите ми и връхлитах с разтуптяно сърце в мрачната им гостна, как удобно си се беше разположил той в голямото кресло на мястото на моя скромен и срамежлив баща, задимил цялата стая с цигарите си, колко просто беше да го срещнеш случайно, без усилие, без предварително да си го мислил, а сега подобно нещо ми се струваше напълно нереално, безнадеждно. Той никога повече нямаше да изкачи мокрите стъпала, нито щеше да се перчи пред лъскавото огледало, наслаждавайки се на своето отражение с чувство на превъзходство…“
Цруя Шалев, „Любовен живот“
АRTday.bg
