Поетът накратко за най-усмихнатия сезон в първия ден на астрономическото лято
Моето лято не се побира в десет изречения.
Само по себе си то е стихотворение.
В него задължително има море, което е нашата наивна представа за вечност.
В него има планина, чиято хлад опиянява.
Споделям го с приятели.
С всеки сезон бройката им намалява, но остават истинските.
Моето лято е възторгът от живота такъв, какъвто е.
Любов към всичко, включително любов към себе си, защото осъзнаваш колко е важно да изпитваш спокойствие с онова, което си ти самият.
Осъзнаване, че времето не съществува, защото сме само миг от волята на мирозданието.
Море, което прощава, и планина, която помни първото наше „обичам те“.
Заглавна снимка: Къмниг „Градина“, снимка: Мануела Георгиева
ARTday.bg
