Поетът е истински символ на Сан Франциско
Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име и обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.
Поетът в голяма степен въплъщаваше историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване.
Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на Втората световна война. Участва в десанта в Нормандия и вижда изравнения със земята Нагасаки няколко дни след атомната бомба.
Навярно именно там се коренят мощните му антивоенни настроения, които споделя през целия си живот.
Премества се в Калифорния в началото на 50-те. Само година след пристигането си в Сан Франциско Лорънс, който по това време преподава френски, рисува и пише стихове и литературна критика, прави импулсивна инвестиция, която ще остави трайна следа не само върху литературния ландшафт на града, но и върху посоката на американската литература изобщо, създавайки книжарница City Lights в малко помещение на „Кълъмбъс Авеню“ № 261, току до Китайския квартал.
През следващите десетилетия (та и до днес) книжарницата се превръща в своеобразен „платонически идеал“. От самото основаване най-съществената й функция е да бъде място за срещи – на писатели, читатели, творци и интелектуалци, които обсъждат книги и споделят мнения.
През 1955 г. Лорънс надгражда литературния си проект, създавайки издателство със същото име.
Амбицията му е да демократизира литературата, да я измъкне от задушната академична клетка, да я направи достъпна за всички. В известен смисъл самата му идея да създаде свое издателство се ражда като реакция срещу закостенелостите на литературния пазар в Америка. Рискът е голям, но му се отплаща с времето.
Днес Лорънс Ферлингети и книжарница „Сити Лайтс“ са културни емблеми на Сан Франциско и Америка. А култовата стихосбирка на Ферлингети „Кони Айлънд на разума“ (1958), със своите над милион екземпляра, си остава една от най-продаваните поетични книги в историята на САЩ.
Снимка: San Francisco Chronicle
***
Както съм казвал неведнъж
любовта идва по-трудно при възрастните
понеже са бързали
твърде дълго по същия стар коловоз
и когато стрелката лукаво изникне на пътя
те изпускат завоя
и отхвърчат по грешните релси докато
цял от радост обзет вагонът лети и
машинистът на парния влак не разпознава
този нов електрически клаксон
всички възрастни стигат до глухите релси ръждясали дето свършват
в умрелите треви
там лежат
ръждиви кутии овехтели пружини похабени бръснарски
ножчета дюшеци проядени
глух и мъртъв завършва
точно там коловозът
макар че траверсите продължават още нататък и възрастните си казват
Ами
сигурно тук ще е мястото
дето е трябвало да полегнем
И го сторват
а вагон ресторантът блести и се клати нагоре
по високия
хълм
и са пълни прозорците с ясно небе и любовници със цветя
косите им дълги бухват на вятъра
и всички се смеят
и махат и
си шепнат взаимно
и поглеждат навън и
се чудят какво е това гробище
дето релсите свършват
Лорънс Ферлингети
Превод Манол Пейков
Снимка: San Francisco Chronicle
ARTday.bg