Има една любов, която не прилича на никоя друга. Тя не зависи от условности и не може да бъде подлагана на съмнение. Не е свързана непременно с конкретни места, нито може да бъде направлявана от друг. Прищевките са ѝ чужди, а изискванията – непонятни.
Обичта към майката е онова, на което са орисани душите ни – от утробата до самата смърт.
Всяка сутрин ги срещам, докато се придвижвам пеша от вкъщи към офиса. Те вървят бавно по протежението на булевард „България“, не бързат да надбягват времето, което и без друго става все по-динамично, все по-тревожно. Когато се разминаваме в неугледния подлез, не мога да откъсна очи от тях. Синът, вече на средна възраст, пристъпва гордо с най-красивата жена на света. Неговата майка го е хванала под ръка, щастлива, че прави компания на джентълмен, какъвто другите жени не знаят. Двамата винаги са усмихнати и не спират да разговарят. Обикновени човешки същества, които с простичките си жестове извикват възторга от самия живот. Техните усмивки са така заразителни, че за миг забравям грозните графити, които превръщат запуснатото градско пространство в още по-мъчителна гледка.
Не е важно за какво разговарят, по-същественото е, че не спират да го правят. Правят го с такава енергичност, че ми се иска да ги поздравя за енергията, с която ме зареждат всяка сутрин. Есента прави дните все по-кратки, но ентусиазмът на тяхната обич е предостатъчен, за да посрещам предстоящите дълги нощи на годината.
Понякога тя се опира на силното му рамо, друг път той я прегръща свойски, а в очите му искри радостта на малко дете, принудено да живее в тялото на възрастен. За нея той си остава момчето на мама, за него тя е жената, която не може да замени никоя друга. Няма как да объркаш истината за тази безкрайна любов, на която мирозданието ни обрича.
Колко е излишно да се тревожа, казвам си. Всичко е маловажно и в повечето случаи се оказва чиста глупост. Гневът никога не може да бъде толкова градивен, колкото е любовта в нейния неподражаем вид. Само майките могат да ни утешат, да ни разберат и да ни подкрепят в предизвикателствата на големия свят. Любовта към тях никога не може да бъде бивша.
Дали са тук, или пък вече са преселили душите си в отвъдния свят, те винаги ще бъдат до нас, ще ни държат под ръка, докато прекосяваме улици, съмнения и предателства, защото това е тяхното най-съкровено призвание. Любов, която не прилича на никоя друга.
Добромир Банев (Повече от автора може да прочетете ТУК)
Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
