еукротима жизнена енергия и изумителна воля. Тези две качества, притежавани от френската драматична актриса от еврейски произход Сара Бернар, й осигуряват място в историята като „Божествената Сара” и предвестник на холивудските жени-икони.
Бернар е родена на 22 октомври през 1844 година. Тя е пленителна. Очите й са големи, сини, ясни и лъчисти, косата – буйна и червеникава. На сцената е пъстроцветна и ярка, а в живота – винаги облечена в бял атлаз, коприна или дантела и пристегната с прочутите си златни колани. Играе в повече от 170 пиеси. Когато я вижда като дона Сола в „Ернани“, Виктор Юго й подарява диамант, който после тя винаги носи на шията си. „Аз съм във Вашите крака“, пише й той.
Оскар Уайлд създава своята „Саломе“ първо на френски език специално за нея, а Джакомо Пучини композира операта „Тоска“, след като я гледа в коронната ѝ роля в едноименната пиеса от Викториен Сарду. Едисон записва златния ѝ глас с току-що изобретения от него фонограф. Тя първа от големите театрални актриси се снима в киното. Сара Бернар е и първата жена, дръзнала да играе мъжки персонажи в театъра.
„Никога няма да се спра… за да не умра“, казвала Сара Бернар, когато била вече стара, с протеза, с атаки на треска, с болни бъбреци и главоболие. На възглавницата, върху която някога се разпилявали буйните й коси, било избродирано: „Все пак!“
Опърничавата Сара още като дете дразнела своята майка, затова била изпратена в католически манастир. Още повече, че тя била едно от 6-те деца на пътуващото еврейско семейство. Когато се завърнала в Париж, в свитата на Сара имало 4 кози с 4 козлета, куче, коте, кафез с птички и една костенурка. Страстта й към животните остава до края на живота й, а се говори, че притежавала дори леопард, лъв и мечка.
Нейната сценична кариера започва през 1862 г. като студентка в „Комеди Франсез“, най-престижния френски театър по онова време. Преди това тя отказва да се омъжи за избрания от майка й кандидат и става куртизанка. През 70-те години на XIX век вече е известна по сцените на Европа и има репутация на сериозна драматична актриса.
Толкова е популярна, че в най-големите студове в Русия хората се редят на опашки по цяла нощ за билети за представленията й. В Америка екзалтирана почитателка разрязва ръката си, за да използва кръвта за мастило, с което Сара да й даде автограф. Почти всеки ден великата Бернар получава по 16 кошници с цветя.
Домът й е притегален център за знаменитости: Емил Зола, Луи Пастьор, Шарл Гуно, Оскар Уайлд, Клемансо и още много други. От любовната си връзка с принц Анри Сара има единственото си дете – Морис Бернар. През 1882 година тя се жени за дипломата от гръцки произход Аристидес Дамала, в Лондон, но техният брак пропада и двамата се развеждат само след няколко месеца. Това е нейният единствен брак.
Когато е на 78 години, Сара се снима във филма „Гледачката“ в собствения си дом. Въпреки огромното й желание да завърши проекта, тя припада от изтощение и не успява. Един много силен дух в едно немощно вече тяло отбелязва последната си роля. Сара умира от уремия на 26 март 1923 г. На погребението ѝ идват толкова хора, че успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в „Пер Лашез“.
Представяме ви избрани цитати от Сара Бернар:
„Легендата винаги взема връх над историята.”
„Обичам да давам съвети, но не обичам да ги получавам.”
„Да простиш – не значи да забравиш.”
„За смъртното наказание: Никой и никога не трябва да прави непоправими неща!”
„Славата доведе до ярост моите врагове и досади на моите приятели.”
„Публиката предпочита да вярва по-скоро на лоши, отколкото на добри слухове.”
„Велик е този артист, който кара зрителите да забравят за детайлите.”
„Всичко, ставащо с нас, противоречи на логиката и на мъдрото предвиждане.”
„Гостоприемството – качество, което е запазено от първобитната простота и античното величие.”
„Събрани заедно, хората – добри, интелигентни и състрадателни – стават по-лоши. Отсъствието на чувство за лична отговорност предизвиква лоши инстинкти. Страхът от подигравките им пречи на добротата.”
„Ако публиката днес капризничи, аз ще умра още във второ действие.“ – Сара Бернар преди представление на „Дамата с камелиите”.
Борис Белев
ARTday.bg
