Да простиш – не значи да забравиш ~ Сара Бернар

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

еукротима жизнена енергия и изумителна воля. Тези две качества, притежавани от френската драматична актриса от еврейски произход Сара Бернар, й осигуряват място в историята като „Божествената Сара” и предвестник на холивудските жени-икони.

Бернар е родена на 22 октомври през 1844 година. Тя е пленителна. Очите й са големи, сини, ясни и лъчисти, косата – буйна и червеникава. На сцената е пъстроцветна и ярка, а в живота – винаги облечена в бял атлаз, коприна или дантела и пристегната с прочутите си златни колани. Играе в повече от 170 пиеси. Когато я вижда като дона Сола в „Ернани“, Виктор Юго й подарява диамант, който после тя винаги носи на шията си. „Аз съм във Вашите крака“, пише й той.

Оскар Уайлд създава своята „Саломе“ първо на френски език специално за нея, а Джакомо Пучини композира операта „Тоска“, след като я гледа в коронната ѝ роля в едноименната пиеса от Викториен Сарду. Едисон записва златния ѝ глас с току-що изобретения от него фонограф. Тя първа от големите театрални актриси се снима в киното. Сара Бернар е и първата жена, дръзнала да играе мъжки персонажи в театъра.

„Никога няма да се спра… за да не умра“, казвала Сара Бернар, когато била вече стара, с протеза, с атаки на треска, с болни бъбреци и главоболие. На възглавницата, върху която някога се разпилявали буйните й коси, било избродирано: „Все пак!“

Опърничавата Сара още като дете дразнела своята майка, затова била изпратена в католически манастир. Още повече, че тя била едно от 6-те деца на пътуващото еврейско семейство. Когато се завърнала в Париж, в свитата на Сара имало 4 кози с 4 козлета, куче, коте, кафез с птички и една костенурка. Страстта й към животните остава до края на живота й, а се говори, че притежавала дори леопард, лъв и мечка.

Нейната сценична кариера започва през 1862 г. като студентка в „Комеди Франсез“, най-престижния френски театър по онова време. Преди това тя отказва да се омъжи за избрания от майка й кандидат и става куртизанка. През 70-те години на XIX век вече е известна по сцените на Европа и има репутация на сериозна драматична актриса.

Толкова е популярна, че в най-големите студове в Русия хората се редят на опашки по цяла нощ за билети за представленията й. В Америка екзалтирана почитателка разрязва ръката си, за да използва кръвта за мастило, с което Сара да й даде автограф. Почти всеки ден великата Бернар получава по 16 кошници с цветя.

Домът й е притегален център за знаменитости: Емил Зола, Луи Пастьор, Шарл Гуно, Оскар Уайлд, Клемансо и още много други. От любовната си връзка с принц Анри Сара има единственото си дете – Морис Бернар. През 1882 година тя се жени за дипломата от гръцки произход Аристидес Дамала, в Лондон, но техният брак пропада и двамата се развеждат само след няколко месеца. Това е нейният единствен брак.

Когато е на 78 години, Сара се снима във филма „Гледачката“ в собствения си дом. Въпреки огромното й желание да завърши проекта, тя припада от изтощение и не успява. Един много силен дух в едно немощно вече тяло отбелязва последната си роля. Сара умира от уремия на 26 март 1923 г. На погребението ѝ идват толкова хора, че успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в „Пер Лашез“.

Резултат с изображение за Sarah Bernhardt

 Представяме ви избрани цитати от Сара Бернар:

„Легендата винаги взема връх над историята.”

„Обичам да давам съвети, но не обичам да ги получавам.”

„Да простиш – не значи да забравиш.”

„За смъртното наказание: Никой и никога не трябва да прави непоправими неща!”

„Славата доведе до ярост моите врагове и досади на моите приятели.”

„Публиката предпочита да вярва по-скоро на лоши, отколкото на добри слухове.”

„Велик е този артист, който кара зрителите да забравят за детайлите.”

„Всичко, ставащо с нас, противоречи на логиката и на мъдрото предвиждане.”

„Гостоприемството – качество, което е запазено от първобитната простота и античното величие.”

„Събрани заедно, хората – добри, интелигентни и състрадателни – стават по-лоши. Отсъствието на чувство за лична отговорност предизвиква лоши инстинкти. Страхът от подигравките им пречи на добротата.”

„Ако публиката днес капризничи, аз ще умра още във второ действие.“ – Сара Бернар преди представление на „Дамата с камелиите”.

Борис Белев

ARTday.bg   

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Общината не позволява поставянето на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър

Ирен Кривошиева е гневна, защото столична община не позволява издигането на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър. Актрисата от "Хотел Централ" и "В името...

Теди Москов префасонира монолога на Хамлет в „Дабъ дешил ине“

Теди Москов – един от емблематичните режисьори на българската сцена, и театър „Васил Друмев“ – Шумен, тръгват на своеобразно турне с най-новото си заглавие...

В лицемерието всеки негодник е специалист!

Лицемерие. Двуличие. Подлост. Коварство. Все думи, които ни навяват разочарования от хора – често дори от най-близките. Стара истина е, че от истинските приятели...

Елица Попова, лицето на клубна София: Няма бивша лудост!

Всеки, обичащ клубния живот на София, е срещал Елица Попова поне веднъж в живота си. Емблематичното лице, фейсконтрол на Yalta Club, а някога и...

Брад Пит и Джордж Клуни отново заедно на екран (видео)

Любимците на Холивуд Джордж Клуни и Брад Пит са отново заедно на големия екран. За последен път те си партнираха в черната комедия "Изгори след...