За града на влюбените разказва Камен Балкански
Двама млади в романтична целувка. Снимката е черно-бяла, авторът Робер Доасно, а случката през 50-те, на фона на парижкото кметство. Виждали сте я. Виждали сте и двамата влюбени. Не веднъж и не винаги пред това кметство, но винаги в Париж.
Странно привлекателен е този град. Откриеш ли го, любовта ти остава за цял живот и те кара да се връщаш често, с трепет да преоткриваш местата, по които си минавал, сядал си да пиеш ароматно кафе с топъл кроасан, и си се сещал за приятели и любими хора.
Париж отдавна е световен град, името му е легенда, историята му е история на Франция, а и на цяла Европа. Артистичният му дух диктува модата, нравите, живота на поколения, а посещаването на някои от емблематичните места и забележителности се е превърнала в пилигримска страст.
Мулен Руж, Лувъра, Монмартр, кулата на Айфел, Сена, Нотр Дам – една малка част от всичко, което знаем и виждаме. Но разходете се за удоволствие из улиците на Латинския квартал или квартала Маре, за да усетите истинския дух на един изключителен град.
Току-що съм разгледал за пореден път импресионистите в Музея „Орсе” и излизам с леката омая от цветове и въздушност, стаени в бившата гара, днес превърната в модерна галерия. Тръгвам направо към Сен Жермен и попадам във водовъртежа на автомобилния трафик в четири платна. Ходя бързо, минавайки покрай кафе „Фльор” и слънчевите му тераси, и се озовавам пред катедралата, дала името на булеварда. Мистична фасада крие зад себе си столетия и тайни, но днес не влизам вътре, а се отправям към квартала около нея – Латинския квартал. Малки галерии предлагат старинни мебели или ултрадизайнерски колекции. Галеристите им, повечето с малки кученца, стоят в дъното на магазинчетата и поглеждат над очилата си, сякаш се интересуват от тълпите туристи, минаващи пред витрините. Всъщност, мислите им са другаде. Ще разберете за тях по-късно на обед в съседното бистро, на чаша червено вино по време на неизменната почивка.
В Париж изкуството е навсякъде
О, да, бистрата в Париж са нещо, което заслужава отделен разказ. Почти винаги на някой ъгъл с малки кръгли масички навън и задължително плетени столове, обърнати единствено към улицата. Можеш да стоиш с часове на огрените тротоари и да наблюдаваш. Сервитьорите се движат виртуозно с таблите и белите си дълги престилки. Помнят всички поръчки, казват по едно „Bonjour!”, усмихват се и винаги имат пълен джоб с монети за точно ресто. Знаят всичко и познават постоянните си клиенти по имена, което създава особена близост в общуването. Продължавам, преминавайки през малък пазар с класическите и важни за французина магазини за сирена, колбаси, вино, ухаеща на топли франзели фурна. Този квартал е един от малкото, носещи духа на стария Париж. Всъщност, това което днес познаваме до голяма степен е резултат от мащабните градоустройствени планове на барон Хаусман, който в края на ХІХ век прави радикални архитектурни промени, като проектира и изгражда Големите булеварди и авенюта.
Гарсоните са заети в обедната почивка
Пресичам Сена точно пред Нотр Дам – хиляди туристи снимат, чакат и се суетят около готическата катедрала, чиито основен камък е положен още през 1163 година от Папа Александър ІІІ. Странно е, но малко знаят, че точно отсреща, скътана сред сградите на днешната Съдебна палата, се намира Сен Шапел – малка кралска църква с изключителни стъклописи от ХV век, и ако навън е слънчево, вътре ефектът е поразяващ.
Отвъд Риволи е друг познат квартал – Маре, с малки улици, много кафената и ресторанти, гей книжарници и барове, и много разхождащи се млади хора. Напоследък в Париж всички ходят пеша или карат велосипеди – модно е, а както знаем модата тук е на почит.
Мулен Руж
Вечерта ме повежда в друга посока. Макар да знам, че Мулен Руж и площад „Пигал” не са това, което са били по времето на бохемата и днес са много повече атракция за японските туристи, решавам да мина на път за Монмартр. Осветеният силует на легендарната мелница се вижда отдалече, а в подножието й трескаво се движат предимно чужденци, превъзбудени и омагьосани от старата й слава. Остава ми кратко изкачване по хълма, за да стигна до върха и пред очите ми да се открие невероятната гледка към нощен Париж такъв, какъвто са го виждали поколения художници, рисували тук на Монмартр. Милиони светлини, а в тях Айфеловата кула, кулата Монпарнас, Триумфалната арка, Сена с корабчетата „мухи” (bateau mouche), кръжащи самолети над летището „Орли” и неспирен поток от автомобили. Тук на стълбите под Сакре Кьор човек може да стои в забрава, размисъл и реещ се с часове поглед, но близкият ресторант подмамва със специално меню и кана вино – изкушение твърде силно, за да му бъде устояно.
Секре Кьор
„Градът на светлината”, както го наричат, е пребогат на предложения за всеки вкус. Букинистите по бреговете на Сена, уникални изложби в центъра „Жорж Помпиду”, концерти в „Берси”, най-големите магазини на световни марки, опера „Гарние”, луксозните бутици на „Шанел”, „Диор” и „Картие”, луксът на Хотел „Риц”. Всичко това изгражда онзи мистично-романтичен образ на града, подсладен с дочути от отворен прозорец шансони или с гласовете на Едит Пиаф и Жак Брел – град, в който целувката е само начало на голямата любов.
Автор и снимки: Камен Балкански
ARTday.bg
