Сградата е на един от първите пловдивски лекари д-р Сотир Антониади
Едно от мънистата на пловдивското бижу Стария град, е възрожденската къща на д-р Сотир Антониади. Тя е разположена на пресечката на централната улица на Старинен Пловдив „Съборна“ и улица „Княз Церетелев“. Масивната двуетажна сграда е построена през 1872 година в стила на пловдивските възрожденски къщи от 19-ти век в симетрична планова схема.
Акцентът в сградата е аптеката, която е открита от д-р Антониади през 1882 година и е работела като такава непрекъснато до 1947 година. След това, до 1981 година, е използвана от Жилфонд. Аптеката с името „Хипократ“ е разположена в приземието на къщата, а горният етаж се е използвал като жилище от семейството, а на по-късен етап е бил лаборатория за приготовление на лекарствата. Това разказа за БТА Татяна Йорданова, екскурзовод в ОИ „Старинен Пловдив“.
Къщата е на един от първите пловдивски лекари д-р Сотир Антониади
Къщата е собственост на един от първите дипломирани пловдивски лекари д-р Сотир Антониади. Той е роден през 1843 година в Станимъка /Асеновград/, учи в Централното гръцко училище в Пловдив, следва в Атинската гимназия, а медицина завършва във Виена. Две години практикува като лекар в Париж.
След освобождението е депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а след Съединението – в Народното събрание на Княжество България, бил е помощник-кмет на Пловдив.
Ново проучване отхвърля твърдението, че Антониади е бил етнически грък, тъй като е установено, че баща му е от Чирпан и най-вероятно става въпрос за гърчеещ се българин. Съвсем наскоро е намерен и първия портрет на доктора в историята на Апостолидис. През 1915 година Антониади емигрира в Гърция, където е починал праз 1928 година. Имал е двама синове, единият от които също е бил доктор. При заминаването си за Гърция продава къщата с аптеката на Константин Панусиядис, който от своя страна я препродава на Стани Иванов.
Аптека „Хипократ“ не е първата в Пловдив
Дрогерията е разположена на първия етаж с вход директно от улицата и е работила много десетилетия наред, докато през 1981 година е преустроена в музейна сбирка „Старинна аптека „Хипократ“. Според Йорданова наредбата вярно пресъздава стила и духа на отминалата епоха. Смята се, че за своето време аптеката е била най-модерно оборудвана в града, но не е била първата. Фактически Антониади внася оборудването от немско-езичните страни, където по онова време фармацията е била много добре развита.
Първата аптека в Пловдив е от 1845 година и е била на мястото на днешната аптека „Марица“. На територията на Стария Пловдив е имало няколко аптеки – освен Антонияди дрогерии са имали д-р Стоян Чомаков, д-р Иван Богоров, Рашко Стойков, което означава, че нуждата от такова лечение е била нараснала. Ясно е, че по това време само богатите са можели да си позволят такова обслужване.
„Хипократ“ се превръща в музей през 1981 година
Старинната аптека “ Хипократ“ е единственият музей на фармацията в България, отворила врати като такъв през 1981 година. Това става възможно благодарение на ентусиазма на няколко пловдивски фармацевти, които събират уникалното обзавеждане повече от 10 години. Така сега в нея е представена епохата на медицината и фармацията от времето на българското Възраждане до началото на 20-ти век – период, в който лекарствата и медикаментите са се приготвяли изцяло от натурални съставки като билки, минерали и естествени мазнини. Тук може да се получи информация за най-разпространените методи за приготвяне на лекарства от преди повече от два века.
От дипломите на лекарите и фармацевтите, които „красят“ стените в рамки, може да се съди, че те са завършили медицинското си или фармацевтично образование в западноевропейски страни. Музейната експозиция разказва за различните методи за приготвяне на извлеци, тинктури, за това как са се правели и лабораторни изследвания, представени са множество аптечни прибори и оборудване, произведени предимно във Виена и Берлин.
Тук може да се види работеща метална звънкова каса, изработена в Америка от началото на 20-ти век по поръчка на българска фирма, както и автентичната „царска вазерия“, в която са се приготвяли лекарства за царската фамилия и върху които има златен кант с надпис „1891 година“. Оригиналният лекарственик на лечителя-светец Иван Рилски все още пази спомена за изкуството да се изготвят лечебни препарати отпреди векове.
Аптеката е дала път на много млади хора във фармацията
Аптеката е предоставяла възможност на млади хора да чиракуват в нея, което е било едно от изискванията да се кандидатства за специалностите медицина и фармация в европейски университет. Това става ясно от запазената Книга за движение на персонала, където прави впечатление, че има текучество на млади хора, които са работели в нея по няколко месеца, добавя Татяна Йорданова. По думите й независимо, че в аптеката колекцията е сборна, всичко е оригинално.
На първия етаж има и два шкафа с огледала на вратичката, в които са се съхранявали отровите и бързодействащи лекарства. Интересното е, че те не са поставени с естетически цели и по думите на историчката са „за самоконтрол на аптекаря – след като вземе дозата – на огледалото се вижда още веднъж какво е взел“.
В друго помещение има ахтарница с лаборатория, където са показани средства, съдове и начини за приготвяне на лекарства от натурални продукти. Там може да се види част от апарат за дестилиране на вода, огромен хаван, в който са обработвали растения, коренища, както и най-различни теглилки. Ахтарница е прототип на дрогерия и днес тази дума се среща само в речника на Найден Геров. Ахтарите са били пътуващи търговци на лекарства, които предлагали подправки и кафе, като този вид подвижна търговия на лекарства е действала до края на 19-ти век.
На втория етаж има възстановка на кабинет с библиотека от стари книги – фармакопеи, към които и днес проявяват голям интерес студентите по медицина. Те са на латински, на френски, на немски, сред които е австрийската фармакопея от 1851 година.
На голяма маса има изложени инструменти за направа на първите лекарствени форми, пилюлни машини за пилюли /кръгла таблетка/. Като интересни експонати Йорданова посочва везните, които са от най-различен характер и повечето внесени от Виена. Могат да се видят и съдчета, в които са се правили инфузиите или отварите. Особено важен в аптекарската дейност тогава е бил фирменият знак на аптеката, който се поставял на всяка рецепта като знак за качество.
Източник: БТА, Заглавна снимка – Plovdiv Time
ARTday.bg
