Интернет се превръща в предпочитан начин за комуникация между писател и читатели
Тече, всичко тече, всичко се променя със скоростта на светлината. Донякъде със съжаление констатираме, че повечето от нас търсят любимите си автори и произведения в Интернет, вместо в книжарниците. Не можем да спрем развитието на технологиите, животът ни става все по-зависим от тях.
На днешния ден, 14 март, през 2000 година Стивън Кинг е първият писател, публикувал свое произведение в Интернет. Точно преди седемнайесет години романът му „Растението“ и неговата новелата „Да яхнеш куршум“ се появяват онлайн.
Това е повод да си припомним откъси от най-завладяващите книги на неподражаемия майстор на ужасите – онлайн:
„Умовете на хората са като кладенци… дълбоки кладенци, пълни със сладка вода. И понякога, ако определена мисъл е твърде неприятна за понасяне, човекът с въпросната мисъл я заключва в тежка кутия и я хвърля в този свой кладенец. Ослушва се да чуе цамбурването и кутията изчезва… Но дори и най-дълбокият кладенец има дъно! И само защото нещо не ти е пред погледа, не означава, че е изчезнало. То си е още там и лежи на дъното…“ – „Очите на дракона“
„Има тайни, които никога не трябва да се разкриват. Казват, че жените по-добре умеят да пазят тайни и сигурно е вярно, но всяка жена, която поне малко познава живота, ще потвърди, че никога не е надниквала в мъжкото сърце. Почвата в сърцето на мъжа е по-камениста, Луис – също като земята в старото гробище на микмаките – скалите са току под пръстта. Мъжът засажда каквото може… и се грижи за него.“ – „Гробище за домашни любимци“
„Остаряването е като да караш през сняг, който става все по-дълбок и по-дълбок. Ако пък случайно излезеш наравно, оказва се заледено и започваш да се въртиш. Това е животът. Няма снегорини, които да дойдат и да те изровят. Спасителният ти кораб просто няма да дойде, малката. Няма и лодки за никого. Никога няма да спечелиш в тази надпревара.“ – „Пътна мрежа“
Фото: Simon&Shuster
„Най-важните неща се определят най-трудно. Това са неща, от които се срамуваш, защото думите ги принизяват; думите смаляват онова, което в главата ти е безгранично, и когато ги произнесеш, те представят нещата с обикновени житейски размери. Но има и нещо друго, нали? Най-важните неща се крият близо до мястото на което принадлежи сърцето ти, те са като ориентири към съкровище, което твоите неприятели искат да ограбят. Можеш да направиш открития, които карат хората да те гледат странно, без да разбират какво точно си казал или пък си казват толкова ли е важно това, което мислиш, че ти иде да плачеш, когато говориш за него. Това е най-лошото, мисля: когато тайната остава заключена не по желание на разказвача, а по желание на човека, който би трябвало да те разбере.“ – „Особени сезони“
„Полунощ е най-лошото време човек да е сам. Когато си самотен ти се струва, че целият свят е по двойки. Сякаш сме в Ноев ковчег: целуват се, прегръщат се и казват „ние“. А след „ние“, „аз“ звучи отчайващо!“ – „Капан за сънища“
Заглавна снимка: Pinterest
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
