Глупците мислят със стомаха си, умните променят света

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев в Световния ден на мозъка за измамното щастие и истинската наслада от живота

Само в спокойни води светът отразява красотата, каквато е. Единствено спокойният ум е пригоден да възприеме света. На 18 март, когато отбелязваме Световния ден на мозъка, трябва да си припомним, че всичко зависи от нас. Честността е присъща за рицарите, но доспехите отдавна не са на мода. Традициите не са това, което бяха. Съществуваме като в епизод на „Туин Пийкс“, където матрицата не прощава.

Отчаянието е толкова силно, че вече не го забелязваме. Чувството за безизходност е тъй могъщо, че превърнахме туршията и ракията в единствен лек за собственото си психическо оцеляване. Домовете са нашите крепости, а хубавите моменти са затворени между страниците на албуми, в които черно-белите ни снимки не искат да излязат на показ. Срам ги е от нас. За нас е по-лесно да проявим снизходителност, каквато не отива на зрелите и умните хора.

Светът е пълен с противоречия. Докато обсъждаме (не)честносттана другите, ние предаваме собствените си чувства – понятието за любов в повечето случаи се върти около изгодата, удобството и тихия комфорт на битието ни. Докато чакаме Годо, битът ни убива бавно и мъчително. Нямаме си нито Фидел Кастро, нито Доналд Тръмп. Самочувствието ни е сведено до нула. Както се казва, щастливи са глупаците, останалите упражняват вдишване и издишване.

Циркът не изисква съсредоточаване, на арената се случват неща, които по правило ни веселят. Смехът е здраве, но присмехът погубва.

Ако гледаме собствените си работи, светът няма да стане по-лош. Превърнем ли скуката в градивна самота, ще чуваме собствените си гласове и стаите ни няма да са толкова пусти.

Монолозите са трудно нещо, но носят по-малко истина от диалога.

Интригантите по правило са винаги усмихнати. Те подхвърлят уж случайно някоя фраза пред близък човек или пък намигват многозначително след точката в изречението. Останалото върши въображението. Клюката се разпространява със скоростта на светлината и с всяко следващо намигване остава многоточие. Приказка без край. Безкрайна пустота за чужди отчаяния.

Всички имаме разум. Глупостта не управлява света. Светът се управлява от умни хора, които добре използват мозъка си, докато за повечето от нас той се намира в стомаха. И докато мислим, че от нас нищо не зависи, винаги ще оцеляваме в условия на неправда. А свикването с нея е по-страшно от смърт.

Обидени ли сме на самите себе си, всичко ще е същото. Животът е такъв, какъвто го правим самите ние. Надявам се да го променим към по-добро. Знам, надежда няма как да си купиш, но тя поне умирала последна. Поне така мисля, докато седя и разсъждавам с главата си.

Добромир Банев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Хасинто Бенавенте: Книгите са като приятелите – не винаги харесваме най-добрите

На 12 август през 1866 година в Мадрид се ражда испанският писател и драматург Хасинто Бенавенте-и-Мартинес. Той е един от водещите испански драматурзи на...

Съдбата понякога е немилостива към онези, които обича – спомен за Джагаров

Георги Джагаров беше истински патриот. Обожаваше родината си – земя като една човешка длан... Знаеше как да живее и как да твори. Бохемът, на...

Цялото изкуство е еротика ~ Густав Климт (видео)

Густав Климт е австрийски художник символист, основател на школа в изобразителното изкуство, известна като Виенски сецесион. Ражда се на днешната дата, 14 юли, през...

Надин Гордимър: Всеки човек в един момент върви срещу себе си

Южноафриканската писателка и носителка на Нобелова награда за литература през 1991 г. Надин Гордимър напуска живота преди три години. Издъхва в съня си на...

Любовните истории на великите в киното

Да намериш сродната душа е привилегия на малцина. Хармоничната връзка е мечтана от всеки, но рядко постижима. Напасването на два характера и техните капризи...