Нашето лято – с лекота – в красивото избяга…

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В Световния ден на поезията ви представяме стихотворения на Емили Дикинсън, Жак Превер и Пейо Яворов

Днес, 21 март, отбелязваме Световния ден на поезията.

Решението да се посвети този ден на поезията е взето през 1999 година на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света. В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел „да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“. И, наистина, кой няма нужда от поезия? Тя е танцът на думите.

Отбелязваме поетичния празник с три стихотворения – на Емили Дикинсън, на Жак Превер и, естествено, на най-лиричният български поет – Пейо Яворов:

Резултат с изображение за emily dickinson

от Емили Дикинсън

Незабележимо – като скръб –

лятото – свърши бавно.

Прекалено незабележимо –

за да изглежда коварно.

Една пречистена тишина –

дълъг здрач и силуети –

Природата прекарва – сама –

следобедите иззети –

Чужда изгрява сутринта –

досадна – и вежлива –

като гостенка – която стои –

а трябва да си отива.

Тъй – без да полети с криле –

без кораб – да му помага –

нашето лято – с лекота –

в красивото избяга.

Превод: Цветан Стоянов

Резултат с изображение за prevert

За теб, любов моя – Жак Превер

От пазара за птици

купих птици

за теб,

любов моя.

От пазара за цветя

купих цветя

за теб,

любов моя.

От пазара за окови

купих вериги,

тежки вериги,

за теб,

любов моя.

Накрая на пазара за роби

те потърсих,

но не те намерих,

любов моя.

Превод: Даниела Соколова

Резултат с изображение за яворов

Теменуги – Пейо Яворов

Вас слънце ви не вижда – лъх,

зефирен лъх ви не допира;

сред тръни, скромни и без дъх,

дори пчела ви не намира –

печални, бледни теменуги.

Печални чакате ръка,

сънувате и пръсти нежни.

Напразно чакате!… Така,

в надежда тихо безнадеждни,

вий мрете – болни теменуги.

Вий мрете – в храсти и бодил

от първи ден чела навели…

Желания в живот немил,

мечти неволни и несмели –

вий чезнете едни след други.

О бледни, болни теменуги!

Заглавна снимка – BBC.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Поетът на изгубената цялост: Калин Донков на 82!

Калин Донков е роден в с. Беглеж през 1941 г. Израства в Плевен и още в училищна възраст показва умения и като журналист. В...

Независимо от личния живот

"Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот. Въпреки цялата прехвалена независимост, на всяка жена ѝ става толкова...

Кампанията „Зрънце любов“ призовава хората да оставят храна на птиците през зимата

Много от птиците, които почти всеки познава – синигери, кълвачи, врабчета, червеношийки, сойки, остават да зимуват в България. През зимните дни им е изключително...

Бет Мидлър на 78: Вярвам, че с правилните обувки едно момиче може да завладее света

Бет Дейвис Мидлър е родена на 1 декември 1945 г. в Хонолулу, Хавай, САЩ. Тя е кръстена на Бети Дейвис, а сестрите й Сюзън...

Сексът е най-забавното от всичко, което мога да върша, без да се смея ~ Уди АЛЪН

Алън Стюарт Конигсберг. Той е нервак, егоцентрик, но преди всичко добър – и като човек, и като актьор, и като сценарист, и като режисьор....