Нашето лято – с лекота – в красивото избяга…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

В Световния ден на поезията ви представяме стихотворения на Емили Дикинсън, Жак Превер и Пейо Яворов

Днес, 21 март, отбелязваме Световния ден на поезията.

Решението да се посвети този ден на поезията е взето през 1999 година на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж. Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света. В декларацията на ЮНЕСКО се казва, че Световният ден на поезията е с цел „да се даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“. И, наистина, кой няма нужда от поезия? Тя е танцът на думите.

Отбелязваме поетичния празник с три стихотворения – на Емили Дикинсън, на Жак Превер и, естествено, на най-лиричният български поет – Пейо Яворов:

Резултат с изображение за emily dickinson

от Емили Дикинсън

Незабележимо – като скръб –

лятото – свърши бавно.

Прекалено незабележимо –

за да изглежда коварно.

Една пречистена тишина –

дълъг здрач и силуети –

Природата прекарва – сама –

следобедите иззети –

Чужда изгрява сутринта –

досадна – и вежлива –

като гостенка – която стои –

а трябва да си отива.

Тъй – без да полети с криле –

без кораб – да му помага –

нашето лято – с лекота –

в красивото избяга.

Превод: Цветан Стоянов

Резултат с изображение за prevert

За теб, любов моя – Жак Превер

От пазара за птици

купих птици

за теб,

любов моя.

От пазара за цветя

купих цветя

за теб,

любов моя.

От пазара за окови

купих вериги,

тежки вериги,

за теб,

любов моя.

Накрая на пазара за роби

те потърсих,

но не те намерих,

любов моя.

Превод: Даниела Соколова

Резултат с изображение за яворов

Теменуги – Пейо Яворов

Вас слънце ви не вижда – лъх,

зефирен лъх ви не допира;

сред тръни, скромни и без дъх,

дори пчела ви не намира –

печални, бледни теменуги.

Печални чакате ръка,

сънувате и пръсти нежни.

Напразно чакате!… Така,

в надежда тихо безнадеждни,

вий мрете – болни теменуги.

Вий мрете – в храсти и бодил

от първи ден чела навели…

Желания в живот немил,

мечти неволни и несмели –

вий чезнете едни след други.

О бледни, болни теменуги!

Заглавна снимка – BBC.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им

Учени от САЩ са установили защо някои хора са като магнити за комарите, а други се разминават с ухапванията им, пише Физ.орг. Някои комари наистина...

Дейвид Духовни в непрестанно търсене на истината

Днес, 7 август, празнува една от най-интелигентните, многостранни и харизматични икони на съвременната поп култура – Дейвид Духовни. Притежател на магистърска степен по английска...

Стефан Цанев: Аз тръгвам към онази измислена, безсмислена и слисваща любов…

Стефан Цанев е роден на днешната дата, 7 август, през 1936 година в село Червена вода, Русенско. Поет, писател и драматург. Автор, когото наистина...

Дори сама в света да беше, не щеше да е пуст светът..

МАЙКА От Иван Давидков Дали от древните картини тя в равнината бе дошла? По черни тръни и къпини висеше ехо и мъгла, а тя стоеше над реките, над слизащата мрачина, над самотата...

Жоржи Аамаду: Страстите умират, любовта остава…

разилската действителност и душевност буквално оживяват в произведенията на Амаду, където фолклорът се преплита с фантазията, а колоритните персонажи са винаги очарователни. Самият автор...