Елисавета БАГРЯНА: Аз обичам самата любов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Почитаме паметта на българската поетеса с три нейни стихотворения

Елисавета Багряна се ражда на 29 април през 1893 година. Появата ѝ на литературния небосклон е ярка и неугасваща. Мечтателна и земна, вглъбено мъдра и поривиста, тя разчупва представите за покорната жена, окована от присъщите за времето ѝ порядки и със спонтанна дързост и овладян творчески порив решително налага правото на жената на независимост и щастие като квободна личност.

Поетесата умира в София на днешния ден, 23 март, през 1991 година, но със сигурност остава в народната помет.

Да си припомним три от стихотворенията на Багряна:

АПРИЛ

Слънчев сноп от прозореца влиза,

цветен сняг е земята покрил

като с брачна, данетелена риза —

дойде неусетно април.

 

Бог е мъдър и благ и прощава

всяка пролет на грешния свят.

А печлите сега опрашават

медоносния ябълков цвят.

 

Вечер лъха презморския вятър,

който всичките пъпки разви.

Аз обичам безумно и свято —

бог сърцето ми благослови.

 

Но е моята страст негасима

и безмълвен е жадния зов —

че той няма ни образ, ни име:

аз обичам самата любов.

 

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил –

Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво

пее – птичка в разцъфнала градина,

пее – и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса – Магдалина:

– Ето моите ръце – води ме!

 

УНЕС

Говорù, говорù, говорù! –

аз притварям очи и те слушам:

– Ето, минахме сънни гори

и летим над морета и суша…

 

Вляво кървава вечер гори,

вдясно тъмни пожарища пушат.

Де ще стигнем, кога зазори?

Този път накъде лъкатуши?

 

Там ли, дето свободни ще бдим

и ще бъдем два пламъка слети,

и в нощта, сред безбройни звезди,

като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –

но води ме, води ме натам!

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...