Между запазените възрожденски къщи сградата е най-ранната и с най-интересна архитектура
Между запазените възрожденски къщи в Старинен Пловдив най-ранната и с най-интересна архитектура и декоративна даденост е къщата на Георги Клианти, чиито име носи и до днес. Тя е уникална със своето рисувано дърво по таваните и долапите, с гравираните върху стъкло изображения, с полихромната си позлатена пластична украса. Това разказа за БТА Виктория Карацанова от ОИ „Старинен Пловдив“, който стопанисва имота.
По думите й засега тя е и единствената от късния несиметричен тип запазена в България. Според проучванията къщата е строена в края на 18 век, в началото на 19 век е подложена на сериозно преустройство.
Конструктивната система на сградата е смесена. Основите, преминаващи в цокъл с височина 80 см, са от каменна зидария на калов разтвор. Външните масивни носещи стени в първия етаж и полуетажа, както и калканът в цялата височина на къщата са от кирпич, а останалите стени са от дървен паянтов скелет с пълнеж от кирпич, тухли или без пълнеж (с обшивка от летви).
Къщата на Георги Клианти е двуетажна сграда с просторен правоъгълен салон (хайет) в етажа и открит сайвант към двора и приземието. Тя има една рядка особеност – между етажа и приземието, само под южните стаи, е развит нисък полуетаж, наречен „химала“.
Изследването сочи, че къщата е строена от Стоя Абаджийт, от когото я купува Клианти. След него собственици на уникалната сграда са Слава Актарина, към 1949 година – Хрисица Ботева и Карине Сукиссян. През 1968 г. е отчуждена за нуждите на Комитета по туризъм, а в периода 1985-1970 г. неин собственик е Ставри Бегликчията.
Къща „Клианти“ е обявена за архитектурно-художествен паметник с национално значение през 1995 година. В периода от 2005 г. до 2007 г. e реставрирана от международен екип от специалисти с финансовата подкрепа на японския попечителски фонд към ЮНЕСКО.
Основен елемент в къщата е „покритият двор“ на първия етаж
В разпределението на първия етаж основен елемент е „покритият двор“, изграден през първия строителен период. Той става център на несиметричната схема поради преграждане на помещения в старото му пространство. От първия период са запазени и външните стени, непроменено остава и подовото му ниво. В южната стена на „покрития двор“ е оформен вход на къщата, друг тесен проход се разкрива през двуреден портик от дървени колони към другата улица.
От изток покритият двор е ограден с две помещения, едното от които е единственото с огнище и това го прави основното за живеене. До него са стаите с помощни домакински функции (мутвак), а в срещуположния ъгъл се намира помещение, свързано със занаята на собственика. Непосредствено до северната стена на това помещение е изградена стълбата за втория етаж.
Разпределението на втория етаж запазва асиметрията и двуделното членение на плана от първия период. На него са обособени три стаи, сред които се намира салонът, което е и основно комуникационно средище в жилището. Стената му, в тази посока, е остъклена (джамлък). Салонът е отворен по цялата си ширина към кьошк, а на подовото му ниво е разположено пространство с височина 1.60 м., наречено „химала“ (от гръцки – ниското). То е разделено на източна и западна химала, в които се влиза от ниски долапни врати. Пространствено разширение на помещенията е постигнато чрез еркери към улицата. Така създаденото разпределение през втория строителен период няма аналог при пловдивската възрожденска къща, което прави сградата уникална.
Къща „Клианти“ е най-богата от гледна точка на декоративната украса
На първия етаж част декоративната украса е запазена само в североизточната стая. На нивото на цокъла са открити стенописни останки от едно пано, които доказват, че там е имало живописна украса от цветя. Запазен е и част от пейзаж. На втория етаж пространството, което е оформено като хайет, е просторно. Таваните са с широки профилирани дъски, оцветени в червено. От хайета се влиза в североизточната стая, в която няма запазена декоративна украса на стените. Таванът обаче е украсен с дърворезбена и рисувана декорация, като цялостната композиция е подчинена на формата на слънчевия диск. Ядрото е изпъкнало, резбовано с огънати листа, имитиращи лъчи, осем на брой.
В декоративните форми, образувани между лъчите, върху зелен фон, са изписани вази с цветя. Букетите образуват елегантни орнаменти в бяло и розово. От розетата срещу тях вървят гирлянди с по-ситни цветчета и листа в розово, зелено, червено и бяло. Композицията се повтаря, вазите са еднакви, но цветята в букетите са различни.
Другите две помещения в южната част на къщата са богато декорирани. Най-богата и разточителна украса има източното помещение. Стените са украсени със стенопис и декорирано дърво, в долния пояс е имало живописен цокъл, от който е запазено само едно пано с елипсовиден медальон.
Западната стена, най-интересната в цялата къща, е профилирана от голяма правоъгълна ниша с алафранга. В горната част има изпъкнал дървен корниз, а вътре – дървен долап с вратички и други декоративни отвори. От дясната страна на алафрангата е изписан „бъбрив“ пейзаж с лента с надпис на гръцки език – „KOSTANTINOPOLIS“ и годината „1817“.
На паното има изографисан медальон, на който се виждат крепостна стена с кули, десетки сгради и множество минарета, а в центъра се вижда голям морски фар, Златният рог – морето, осеяно с платноходи и зад него отново бряг с домове, джамии с минарета и отделни дървета между тях.
От лявата страна на алафрангата е изписан друг пейзаж с включени на преден план широколистни и кипарисови дървета. След тях се вижда крепостна стена, квартали, домове с дървени стобори, паркове с дървета. Очертават се силуетите на църкви и множество островърхи кули, както и надпис на гръцки език „ВИЕНА 1817“.
Най-впечатляваща е Голямата алафранга
Нишата на Голямата алафранга е дълбока, пресечена от долапите от двете й страни. Върху изпъкналата арковидна форма е изписана лозница с гроздове, преплетена с клонки от розов храст, клонче с три ябълки, зюмбюл, други цветя и птици. Композицията включва нарисувана завеса, фонтан с ниска аркада, покрит от ажурна беседка.
В орнаменталната плетеница, в близост до днешната входна врата е вписан пейзаж с изображение на двуетажна къща с еркери, капандури на прозорците, украса на стените, червен покрив и множество комини. На преден план е маркирана течаща вода, подредени лехи на градина, червена ограда, а извън нея – чешма с два чучура и две корита. Не е изключено това да е „портрет“ на самата къща „Клианти“.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
