Пол Верлен: Поетът е безумец, изгубен в едно приключение

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Пол-Мари Верлен е едно от най-важните имена във френската поезия. Намира място сред основоположниците на символизма и е от така наречените „прокълнати поети“. Известен е с декадентския си начин на живот. Имал е интимни връзки и с жени и с мъже, включително с друг поет от неговото поколение, Артюр Рембо.

Първата си книга издава през 1866 година – „Сатурнически поеми“ („Poèmes Saturniens“). Преди смъртта на възлюбената си братовчедка Елиза, през 1869 публикува „Fêtes Galantes“. Въпреки хомосексуалните си наклоностти, след това Верлен се жени за Матилд Моте през 1870 година. За едната година, в която Верлен живеел с Матилд, често я биел, даже веднъж в изблик на ярост хвърлил невръстното си дете Жорж в стената. През 1871 г. в Париж се появява Артюр Рембо, с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж, пиейки абсент и отдавайки се на разврата. Връзката им приключва на 12 юли 1873 година, когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо, за което попада за 18 месеца в затвора. В този период Верлен чете Шекспир и „Дон Кихот“ и написва „Романси без думи“ („Romances Sans Paroles“) през 1874, което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за малко с Рембо. След като излиза от затвора, се мести в Англия, където преподава френски за кратко. Когато се връща във Франция, осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен отново е в Париж.

Резултат с изображение за paul verlaine film

Кадър от „Пълно затъмнение“, 1995-а

През 1883 синът му умира от тиф. Три години по-късно, през 1886 година, умира и майка му. Въпреки че започва отнова да пие, Верлен е един от водещите френски поети. Публикува критики, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Начинът му на живот дава своите отражения – сдобива се с ревматизъм, гастрит, диабет, цироза на черния дроб, хипертония.

Публично признание Верлен получава след побликуването на есетата „Прокълнатите поети“ (1885 г.), в които представя творчеството на Моларме, Рембо и други, както и своето собствено.

Въпреки славата си, Верлен умира в мизерия. Погребението му е публично и на него присъстават хиляди хора.

През 1995 г. излиза филмът „Пълно затъмнение“ („Total Eclipse“), посветен на връзката между Верлен и Рембо. Филмът е режисиран от Агнешка Холанд, в ролята на Верлен е Дейвид Тюлис, а в тази на Рембо – Леонардо ди Каприо.

Резултат с изображение за paul verlaine

Представяме ви цитати и две стихотворения от Верлен:

„Аз съм империята в края на упадъка.“

„Сълзите се сипят над сърцето ми както дъжда над града.“

„Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.“

„Вземете красноречието и му счупете врата!“

„Музиката преди всичко друго.“

„Там са плодовете, цветята, листата и клоните, а ето тук е моето сърце, което бие само за теб.“

„Поемата е такава машина, която изразява състоянието на поета чрез съдържанието на думите.“

„Дългите ридания на есенните цигулки раняват сърцето ми със своята монотонна унесеност.“

„Изкуството, деца мои, е в това да бъдеш изцяло себе си.“

„О, първите жени! Любовните тегла!“

 

НА ДОН КИХОТ

Просташки е смехът – за странния двубой –

след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:

вината е на мелниците, царю мой,

смъртта ти – кръстна смърт, животът ти – поема!

 

Върви все тъй, препускай в пътя на Честта

с добрия Росинант, на бойното му стреме; –

върви, върви! – забравените от Властта

са повече отколкото през твойто време.

 

Ура! Ний следваме те в честната борба –

поети лудокоси, с клончета върба…

Води ни в щурма на високите мечти,

 

и скоро, и на пук на всичкия сарказъм,

Поезията-знаме ще развееш ти

над лоба побелял на глупавия Разум.

 

ГРОЗДОБЕР

На Жорж Рал

Главата зашуми ли ви приятно,

и забуксува нещо паметта –

послушайте, туй химн е на кръвта…

О, музика, далечна, непонятна!

 

Послушайте! – тя, може би, и плаче,

с един нечуван до тогава глас,

душата ни изгонил в своя бяс

и който ей сега ще млъкне, мрачен.

 

Мой брат по кръв, да вдигнем тост,

и, брат на виното, – сама кръвта!

О, вино, кръв, – червен апотеоз!

 

Плачете, пейте! – нека паметта,

душата бягат – до мига последен

намагнетисвайте гръбнака беден.

Заглавна снимка: YouYube

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Верността не означава непременно любов ~ Алберто Моравия

Истината винаги е за предпочитане пред неопределеността, пораждаща лъжа и самосъжаление. *** Съществува такава тенденция: колкото по-силно ни завладяват съмненията и несигурността, с толкова по-голямо желание...

Йордан Славейков поставя пиеса в I am Studio

Режисьорът Йордан Славейков поставя пиесата „Прашка“ на руския драматург Николай Коляда в I am Studio. Софийската премиера е на 7 декември. Текстът е написан преди...

Стефан Цвайг: Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила

Стефан Цвайг. Роден се ражда във Виена в еврейско семейство. Той е родоначалник на психологическия роман, също така признат есеист. Той  е сред най-значимите...

Какво да не пропускаме до края на „Киномания“

Остават броени дни от 38-ото издание на най-старата кинопанорама у нас. Наред с най-впечатляващите заглавия от последната година в световното кино, "Киномания" предлага редица...

Eд Харис на 74: Единственият човек, когото трябва да победите, сте вие самите

Едуард Алън „Ед“ Харис е американски театрален и филмов актьор и режисьор, носител на две награди „Златен глобус“ и номиниран за по две награди...