Милан КУНДЕРА: Любовта е желание да споделиш съня си

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Отбелязваме 88 години от рождението на писателя с избрани негови цитати

Днес, 1-ви април, се отбелязват 88 години от рождението на Милан Кундера. Той един от най-популярните чешки писатели за всички времена. През 1975 г. емигрира и от тогава живее със съпругата си Вера във Франция. През 1981 г. получава френско гражданство и настоява, че е „френски писател, чиито творби трябва да се изучават в часовете по френска литература и да са в секциите с такава в книжарниците“. Въпреки това много от книгите му са по-скоро спомени за комунистическия режим в Чехословакия. Кундера няколко пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, но така и не я печели.

Безспорно, най-познатият му роман е „Непосилната лекота на битието“, но на голям интерес се радват и „Шегата“, „Смешни любови“, „Бавно“, „Книга за смеха и забравата“, „Валс на раздяла“ и др.

Резултат с изображение за milan kundera

Нека си припомним някои от знаменитите му литературни цитати:

„В света на вечното завръщане върху всеки жест тежи непосилна отговорност.”

„Онова, което не сме избрали сами, не можем да преценяваме като своя заслуга, нито като своя несполука.“

„Знам само, че никога не бих могъл да изрека от цялата си душа: човекът е велико творение и аз искам да го повторя.“

„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“

„Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.“

„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.“

„Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.“

„Беше любовта на майка му. Тази любов оставяше следи върху всичко: бе полепнала по ризата му, по прическата, по думите, които използваше, по ученическата чанта, в която носеше тетрадките си, по книгите, които четеше у дома за развлечение. Всички тези неща бяха специално избрани и приготвени за него … Ако валеше дъжда, майка му го чакаше пред училището с голям чадър, докато съучениците му се събуваха боси и джапаха в локвите. Майчината любов издълбава върху челата на момченцата клеймо …“

„Най-тежкото бреме ни мачка, притиска ни към земята, смазва ни с тежестта си. Но в любовната поезия на всички времена жената копнее да бъде затисната от тежестта на мъжкото тяло. Така най-тежкото бреме става същевременно образ на най-пълноценното осъществяване на живота. Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е. И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл. Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?“

„Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.“

„Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.“

„Да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътски желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).“

„Метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“

„Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?“

Заглавна снимка: Kurier

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ако двама се обичат един друг, това не може да има щастлив край ~ Ърнест Хемингуей

Белобрадият писател, сам напомнящ за старец край морето, се ражда на 21 юли 1899 година в Оук Парк, Илинойс, САЩ. Именно „Старецът и морето“...

Смелостта да бъдеш себе си

"Да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост. За да бъдеш индивидуалност, имаш нужда да стъпиш на възможно най-голямото безстрашие. Няма значение, че...

Японската драма „Шогун“ фаворит за наградите „Еми“

Сериалът “Шогун” на платформата FX спечели цели 25 номинации за тазгодишните награди “Еми”. Драмата с изцяло японски екип получи номинации във всички важни драматични...

Пол Валери: Никога не съдете за човека по неговите приятели

Пол Валери (Амброаз-Пол-Тусен-Жул Валери), френски поет, прозаик, литературен критик, философ, теоретик на изкуството, е роден на 30 октомври 1871 г. в град Сет, департамент...

Загадъчната смърт на Натали Ууд

Звездата на Холивуд Натали Ууд е родена на днешния 20 юли през 1938 година, но за съжаление има кратък житейски и творчески път. Номинираната...