ТОСКАНА – в прегръдката на лозя и печена земя

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Там вечерята преминава в размисъл сред далечното жужене на цикади, разказва Камен Балкански

Кой не е чувал, че Тоскана е един от най-красивите райони на Италия. Пише го в пътеводителите, казват го туристите и, разбира се, с гордост самите тосканци. Само изброяването на някои от градовете може да ни накара да се съгласим с това твърдение – Флоренция, Пиза, Сиена, Лука, а когато успеем да се потопим на живо в тяхната атмосфера или да преминем през безкрайните лозя, тогава ще повярваме или дори ще се влюбим в тези места.

 

С прекрасна малка компания и бърза кола сме решили да попътуваме без всякакви предварителни планове, без хотелски резервации и без срокове във времето. Единствената ни цел е да открием за себе си Тоскана, да се насладим на красотата на природата, да опитаме от специалитетите в малките ресторанти, да спрем за чаша вино в някоя стара ферма и да разгледаме градовете, през които ни води внимателно, но не натрапчиво, пътната карта.

След скоростно преминаване по магистралата покрай Венеция, се “прехвърляме” на по-бавен път, който сме искали да намерим още с първоначалната идея за разходка. Напрежението изчезва, стресът от хвърчащите камиони е забравен и пред нас се отваря невероятната гледка на безкрайни меки хълмове, покрити с лозя и градини, винарски изби или стари къщи.

Слънцето преваля и е време някъде да спрем. Сиена се оказва перфектен избор и ни приютява в малък хотел, съвсем близо до една от старите входни порти. Нощта се е спуснала и тихо е обгърнала къщи и градини. По каменните стени светят малки крушки, сякаш звезди, очертаващи пътя ни до ресторанта, към който ни е насочил собственикът на хотела. Наслаждаваме се на прошуто, телешки стек с розмарин, студено розе и лек десерт. Нощната Сиена и вятърът, който се лута в лабиринта на тесните средновековни улици, ни подмамват да се разходим до площада. Виждаме го заобиколен от отворили терасите си кафенета, където туристи и местни са се смесили на големи групи и шумно разговарят, с чаша мартини в ръка или хапвайки сладолед. Красотата на овалния площад е скрита в тъмнина, но на другия ден ще се покаже в целия си блясък.

Събуждаме се от песента на птици и първото нещо, което виждат очите ни, са живописно редуващите се цветове на синьото небе, червените покриви, тъмнозелените пинии, пурпурни и бели олеандри. Сега Сиена се разгръща, показва ни историята си, великолепната си катедрала (със скулптури на Никола Пизано, фрески на Гирландайо и релефи на Донатело и Гиберти), разказва за родения тук папа Пий II, за университета, основан през 1203 година и конните надпревари (Palio) на големия площад. Отново се разхождаме по подредените една до друга малки тухли, оформили настилката и обагрила с характерния си цвят на печена земя огромното пространство. Два пъти в годината (2 юли и 16 август) тук се провеждат прословутите конни надбягвания, в които участват представители на различните квартали в града. За съжаление попадаме точно между двете дати и се задоволяваме само със снимки от тези емоционални състезания. С бързо кафе на крак и поглед в една от старите колбасарници, отрупана с прошуто, сушени бутове, различни по форма салами и какво ли още не, потегляме отново по малък път из подредените тоскански лозя.

Набелязали сме Сан Джеминиано като наша следваща спирка. Казват, че градът е основан още през III век пр. Хр., но разцветът му идва по времето на Ренесанса, когато е бил посещаван от поклониците, отиващи към Рим и Ватикана. Още с влизането през портите на каменното градче се усеща тежестта на вековете, силата на богатата култура и традицията на занаятите. Легенда разказва за два рода, които, подобно на Монтеки и Капулети, имали вражда. Омразата им, обаче, издигнала 14 каменни кули в съревнование за височина и красота, които и до днес оформят силуета на града.

Неудобството на средновековните каменни градове през лятото е температурата. Постепенно започвам да си мисля, че съм попаднал в пещ и въпреки интереса ми към старините, студената бира в хладилника на една малка пицария ме съблазнява твърде бързо – преживявали сте го, нали? Събрал сили, продължавам из тесните улици, по които са снимани не един и два филма. „Ромео Жулиета (1968) и Чай с Мусолини (1999) на Франко Дзефирели са едни от тях. Хвърлям поглед в сенките на тентите и рисувана керамика под тях, усещам хладината на винарските изби, покрай които минавам, виждам подредени бутилки с вино от съседни хълмове и се отправям към сумрака на романската катедрала да разгледам фреските на Гирландайо, Бартолдо Фреди и Беноцо Гоццоли.

Пътят ни продължава до крепостните стени на Лука – родният град на Джакомо Пучини и вторият по големина, след Венеция, град-държава. Тук силите ни не издържат и сядаме под чадърите на ресторанта на театъра, на заобиколен с огромни чинари градски площад. Скоро на масата се появяват току-що свалени от скарата риби, които обилно поливаме със студено бяло вино. Разговорите ни изобилстват от впечатления. Дори усещам, че ръкомахам и викам малко повече от обичайното – дали това не е повлияно от италианците, съседи по маса?!

Отново се здрачава и вечерята преминава в размисъл за преживяното, примесена с далечното жужене на цикадите и огромната луна, надвесила се над площада.

Текст и снимки Камен Балкански

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

БОРИС ПAСТЕРНАК | За писателя в „Аферата Живаго” и избрани негови мисли

Шпионската история от Студената война, станала причина книгата на Борис Пастернак „Доктор Живаго” да бъде отпечатана на Запад, е разказана в увлекателното изследване на...

Синът на Чарли Чаплин с изненада към българската публика

Юджийн Чаплин, петото дете на Чарли Чаплин готви специална изненада за българската публика, съобщават организаторите. Той ще сподели за първи път три неразказани истории с...

Общината не позволява поставянето на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър

Ирен Кривошиева е гневна, защото столична община не позволява издигането на паметник на Стефан Данаилов пред Народния театър. Актрисата от "Хотел Централ" и "В името...

Теди Москов префасонира монолога на Хамлет в „Дабъ дешил ине“

Теди Москов – един от емблематичните режисьори на българската сцена, и театър „Васил Друмев“ – Шумен, тръгват на своеобразно турне с най-новото си заглавие...

В лицемерието всеки негодник е специалист!

Лицемерие. Двуличие. Подлост. Коварство. Все думи, които ни навяват разочарования от хора – често дори от най-близките. Стара истина е, че от истинските приятели...