На 14 години пруската принцеса София Анхалт-Цербстка пристига в Русия, за да стане съпруга на руския престолонаследник. Две години по-късно девойчето се омъжва за братовчед си Петър – племенник и наследник на руската императрица Елисавета. По това време Екатерина е кокалесто, неугледно момиче, което не знае нито дума руски. Император Петър III се оказва ограничен и безволев човек и неособено успешен управник. Само 6 месеца след коронясването му през 1762 г. той е свален от престола и убит не без участието на търпялата го вече 17 г. Екатерина.
Екатерина II била една от най-добре поддържаните жени на своето време. Тя полагала много усилия за външния си вид, като отлично осъзнавала недостатъците си – червендалест тен и двойна брадичка. Първото прикривала с щедри количества пудра, основна съставка на която било брашното. Бузите и устните си багрела със сок от цвекло, размесен с глицерин.
За да не си личи толкова двойната брадичка, аристократката се движела с царствено вдигната глава и изпъната шия. Ползата от изпънатата шия била, че дребничката императрица изглеждала по-висока. За да компенсира ниския си ръст, тя въвела високите токове в дамските обувки.
Всяка сутрин Екатерина ставала в 6 часа и обтривала лицето и тялото си с вода, на повърхността на която плували парчета лед. Тя решела дългата си, лъскава коса два пъти дневно, като втривала в корените ѝ извлек от блатна трева и млечка. Лицето си мажела след почистване с гъша или свинска мас, а тялото обтривала с мляко или суроватка. Императрицата чистела зъбите си с клонче суха чубрица и периодично ги избелвала със счукани дървесни въглища.
Нейните познания за народната медицина идвали от местните жени, които снабдявали редовно господарката си с лековити треви. От тях тя научавала за лечебните свойства на билките, както и за употребата им като средства за разкрасяване.
Педантична във всички свои начинания, Екатерина прилага това си качество и в завоюването на всенародната любов. В резултат Русия, която според Екатерина е „не страна, а вселена“, я приема за „родна майчица“.
Екатерина не си позволявала да мързелува. Всеки ден тя работела по пет часа – сутрин. Следобедите били запазени за „приятни занимания“, включващи беседи с едни от най-големите умове на века, лов или срещи с интересни хора. Ляга си не по-късно от 11,30. Дневният ѝ режим бил железен и тя не го нарушавала за нищо на света.
Тя не само сменя вярата си и от лютеранка става православна християнка. Пруската принцеса с необичайно упорство изучава руски, граматика, философия. За нея едно от най-важните неща е хармонията – вътрешната хармония и хармонията на духа с тялото. За да упражни ума си, Екатерина II заучава цели страници от трудовете на Волтер и Монтескьо. Води си дневник, в който преписва пасажите, поразили ума и въображението ѝ. Самата тя пише пиеси.
Тялото си Екатерина развива, като ходи на уроци по танци, упражнява се в плавна походка. Развива гъвкавостта на тялото си с гимнастика.
Обичала да кара кънки през зимата. За да усвои майсторството на ездата, в продължение на половин година се мятала на коня и изкарвала на гърба му до 10 часа на ден.
Императрицата открила и преимуществата на традиционната руска баня, след което отваря множество обществени бани в цялата страна. Едно от любимите неща на Екатерина са празниците. Тя редовно организирала маскаради, по време на които мъжете трябвало да носят женски костюми, а жените – да се преобличат като мъже. Екатерина много обичала да слага мъжки дрехи, защото те стояли забележително добре на апетитната ѝ фигура.
В младостта си записва в дневника, че е „необходимо да изгради свой характер“. И с по-нататъшния си живот блестящо се справя с тази задача, като основава съдбата си върху знанието, здравето и самообладанието.
Заглавна снимка: ThoughtCo
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
