Мнозина от нас свързват името му с киното. По негови сценарии са заснети филмите „Индиански игри“, „Духове“, „Ти, който си на небето“, „Пльонтек“. Но той написа и истински литературни шедьоври – „Балада за Георг Хених“, „Невръстни убийства“, „Ций Кук“, „Германия – мръсна приказка“, „Алилуя“ (Събрани произведения), „Аутопсия на една любов“, „Гледната точка на Гоген“. Те няма как да останат забравени.
Виктор Пасков се ражда на 10 септември през 1949 година в София. Всъщност дълго време животът му се определя от страстта към музиката. Именно тя става причина да завърши консерватория в Лайпциг и да започне да се издържа като композитор, джазмен и музикален критик. Цели 12 години е бас баритон на едни от най-големите европейски сцени.
В България Виктор Пасков е музикален редактор към Агенция „София прес“, а по-късно – редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми „Бояна“. Неговата космополитност го отвежда и в Париж, където живее две години, за да замине след това за Берлин и от 1995 година да оглавяви Българския културен център в Берлин. Сред своите близки и приятели е известен като добър и мил човек, а скандалите му са пословични, но простими – чувството му за дълг и справедливост са по-голямата причина за тях от алкохола, с когото се погаждат твърде добре…
Виктор Пасков умира на 16 април през 2009 година.
Представяме ви мисли на Виктор Пасков:
„Не искам да притежавам повече таланти, достатъчно са ми тези, които имам.“
„Струва ми се, че не съм си пропуснал шансовете, доколкото такива са се явявали, мисля дори, че съм успявал повечето да осъществя. Тези, които съм пропуснал, просто не са били интересни.“
„У жената ценя кокетството, тя трябва да е стопроцентова жена и затова трябва да е на първо място кокетна, това е много симпатично качество. У един мъж ценя доблестта.“
„Живял съм на много места по света, навсякъде се чувствам по един и същи начин.“
„Много ме респектира професията на математиците в цялата им палитра, защото математиката е нещо, което дълбоко не проумявам и не осъзнавам, но разбирам, че става дума за нещо много мистично.“
„От близкото минало се възхищавам на Бекет, от по-далечното – на Густав Малер. Много обичам Йордан Радичков.“
„Не завиждам никому, за нищо. Ех, да, на хората с много свободно време.“
„Плаши ме огромният въпрос за смъртта. Това, което не разбирам, това ме плаши.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
