Троянският кон като символ на хитростта и опустошението. Митове, легенди и факти и за падането на древния град
В дълбока древност, великият гръцки поет Омир описва в епическата си поема “Илиада” събитията, които са се случили по време на Троянската война. Войната започнала защото Парис, син на Приам, царят на баснословно богатата Троя, прелъстил и отвлякъл хубавата Елена, жена на спартанския цар Менелай. Тогава Менелай, заедно с брат си Агамемнон, легендарният цар на Микена и Аргос, събрал великите герои на древна Елада Ахил, Одисей, двамата Аяксовци, Диомед, Филоктет, Нестор и много други. Начело с Агамемнон, те обсадили Троя с многохилядната си войска. Така започнала Троянската война, която продължила цели десет години. Поради напредналата възраст на цар Приам, войските на Троя предвождал най-големият му син Хектор. В безсмъртната си поема Омир описва кръвопролитните битки пред непревзимаемите стените на Троя и възпява подвизите на древните герои. Разказва за чутовния двубой между Ахил и Хектор, след смъртта на Патрокъл, най-добрият приятел на Ахил, убит от Хектор. Когато Ахил побеждава и убива Хектор, завръзва тялото му за колесницата си и влачейки го в прахта, обикаля триумфално около стените на Троя, всявайки ужас в защитниците ѝ. Описва смъртта на Ахил, убит от Парис, който го прострелва в петата – единственото уязвимо място на тялото му. Описва и превземането с хитрост на непристъпната Троя, благодарение на дървения кон, измислен от царят на Итака Одисей “хитроумни”. След падането на Троя, градът бил оплячкосан и опожарен. Почти всички троянски герои загинали, а жените и децата им били отведени в плен. Менелай простил прегрешението на Елена и след дълги странствания се върнали отново в Спарта. Дълги били странстванията и приключенията на Одисей, които Омир описва в другата си безсмърна творба “Одисея”.
Кадър от филма „The fall of Troy“ – Елена, Парис и Минелай
По следите на “Илиада”
Така завършила тоянската война и времето постепенно скрило от очите на хората руините на цветущия град. И може би той нямало да бъде открит и до днес, ако през 1829 година едно малко седемгодишно момче в Германия не получило от баща си за Коледа “Илюстрована история на света” от Йерер. На една от илюстрациите бил изобразен древногръцкият герой Еней, бягащ от опожарената Троя, носейки на рамо немощния си баща, следван от невръстния си син. Силно впечатлено от изобразените руини на могъщите крепостни стени и вличествените Скайски порти, детето молело непрекъснато баща си да му разказва за битките на Омировите герои. Старият пастор-хуманист разказвал за Парис и Елена, за Ахил и Хектор, за троянската война и гръцките богове. Впечатлено от разказите момчето заявило въодушевено: “Един ден, когато порасна, ще намеря Троя и царските съкровища”. Това момче бил известният германски археолог Хайнрих Шлиман, който след около 40 години действително открил Троя, а по-късно – Микена и Тиринт, както и наистина безценни златни съкровища.
Юношеството на Шлиман не било леко. Той бил принуден да припечелва за прехраната си като чирак във Фюрстенберг, а по-късно като канцеларски служител в Амстердам. В бедната си таванска стаичка започнал да изучава чужди езици по система, измислена от самия него. За две години се научил да пише и говори на английски, френски, холандски, испански, португалски и италиански. По-късно научил и руски, шведски и полски. Какъвто успех имал при изучаването на езици, такъв имал и в търговията. Независимо от търговските му успехи, които го направили изключително богат и влиятелен човек, нито за миг не забравял детската си мечта – да посети земите на Омировите герои, да ги изследва и да открие древната Троя.
Гробният кръг на Троя, 1876-а
През 1856 година овладял за шест седмици гръцки, а след още три месеца и старогръцки език. Така през 1863 година, благодарение на огромното си богатство, се оттеглил от търговията, за да осъществи мечтата си. При осъществяването ѝ обаче, Шлиман се опълчил срещу целия научен свят, заявявайки, че вярва безпрекословно на всяка дума на Омир, пренебрегвайки писанията на учените, които се съмнявали както в действителното съществуване на поета, така и в достоверността на писанията му, причислявайки ги към митологията. Това не разколебало Шлиман, който знаел, че неговата вяра споделяли и Херодот и Тукидит, които смятали Троянската война и участниците в нея за действителни. Така, осланяйки се на огромното си богатство и “Илиадата” на Омир, Шлиман потеглил към древните земи. Вярвайки на написаното от древния поет, той отхвърлил твърдението на съвременните учени, че евентуалното местонахождение на Троя е около турското селце Бунарбаши. Всичко, което описвал Омир, противоречало на това твърдение – и отдалечеността от морето, където би трябвало да стоят закотвени гръцките кораби (три часа път), и неподходящия терен за водене на битките описани в “Илиада” и т.н. и т.н. На два и половина часа път от Бунарбаши обаче, в близост до морския бряг, Шлиман открил квадратно плато с дължина на всяка страна 233 метра, наречено Хисарлък. Съпоставяйки информацията от литературното произведение, с това, което виждали очите му, той бил убеден, че е намерил Троя.
Археологически останки от града
Откриването на Троя
През март 1870 година започнал разкопките и резултатите не закъсняли. Оказало се, че под земния слой в този хълм били скрити пластове от развалини, обитавани в различни времена от различнинароди. Търсейки древната Троя, Шлиман открил първоначално седем, а по-късно още два погребани града. Във втория и третия пласт отдолу били разкрити следи от пожар, както и останки от могъщи крепостни стени и масивна порта. Шлиман решил, че това са останките на Троя и самата Скайска порта. Така при продължаващите разкопки били намерени истински съкровища от научна гледна точка. На 15 юни 1873 година – ден, който бил определен като последен за разкопки, Шлиман наблюдавал работата на работниците, когато изведнаж забелязал блясъка на злато. Веднага освободил недоумяващите работници, опасявайки се от безредици, щом видят златните предмети. Извадил ножа си и без да се притеснява от вероятността да бъде затрупан от надвисналите заплашително каменни маси, започнал да копае като бесен. Това, което открил било съкровище с неоценима стойност. Неусетно се трупали накити и скъпоценни предмети – брошки и диадеми, огърлици и блюда, украшения и филиграни. Златото, скъпоценните камъни и слоновата кост засияли с мек блясък, след като лежали погребани цели 3000 години. Така Хайнрих Шлиман, незабравящ детската си мечта и воден от вярата си в достоверността на написаното от Омир, доказал правотата на твърденията си и осъществил целите си – Троя била открита.
Скулптура на Троянския кон, Турция
Митология и историческа информация
Троя е древен град в Северозападна Мала Азия, в местността Хисарлъка (днес в Турция). Достига разцвет през III хилядолетие пр. Хр., но след множество войни и природни катастрофи е разрушен в края на 13 или началото на 12 в. пр. Хр. Според поемите на Омир “Илиада” и “Одисея” Троянската война се води около началото на 13 в. пр. Хр. между древните гърци (ахеите), начело с Агамемнон, и Троя, чиито войни са предвождани от Хектор, син на Приам. Агамемнон е цар на Микена и Аргос. Син на Атрей, брат на Менелай. Принася в жертва дъщеря си Ифигения, за да усмири гнева на Артемида и да престанат ветровете, спиращи гръцките кораби. След 10-годишната обсада на Троя се завръща, но е коварно убит от съпругата си Клитемнестра. Троя е превзета от ахеите благодарение на хитростта на Одисей, който използва “Троянския кон”. Това бил огромен дървен кон, който гърците използвали за превземането на Троя с хитрост след неуспешната обсада. Построен е по съвета на Одисей. В утробата му се скриват гръцките герои и Синон подбужда троянците да го приемат в града. Напразно прорицателката Касандра и Лаокоон предупреждават за опасността. През нощта скритите войни отварят градските врати и гърците превземат Троя. Одисей е цар на остров Итака, герой от Троянската война. След войната странства дълго по море и преживява много приключения. Археологическите разкопки показват, че около 1275 пр. Хр. Троя е била разрушена след продължителна обсада. Открита е през 1870 при археологически разкопки от Х. Шлиман. Има 9 археологически пласта – от укрепено селище, основано през IV хилядолетие пр. Хр. (Троя I), до последното обикновено поселище (Троя IX) около 400 пр. Хр.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
