Кинокритикът в интервю пред ARTday.bg за завръщането към една стара любов, която днес дели с млади таланти на сцената
Д-р Деян Статулов, или както приятелите и колегите му го наричат Дидо, е роден на 4 август 1973 г в Ихтиман. Завършил е НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” специалност „Кинознание”. Още като студент започва работа като разпоредител в Дома на киното, а по късно е бил негов програматор и програмен директор. Бил е директор на Международния студентски филмов фестивал (’98,’99), участвал във фестивалния екип на Мюзик филм фест и „Монти Пайтън Фест”. Има над 250 публикации в периодични и специализиран печат. Бил е сценарист и главен редактор на многобройни телевизионни предавания. Филмов наблюдател на сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България”. Главен редактор на фестивалния вестник на „Международен София Филм Фест”, както и на „Златна роза” 2015 и „Златен ритон” 2015/16. Главен асистент в Института за изследване на изкуствата, БАН и преподавател по история на световното и българско кино в ЮЗУ „Св. Неофит Рилски” – Благоевград. От шест години ръководи детската и младежка театрална група „Фантазия“ към Народно читалище „Слънце 1879“ – гр. Ихтиман. Женен, с две деца.
Разговаряме с Д-р Деян Статулов само часове преди премиерата на „Вуйчо Ваньо“ на театрална група „Фантазия“:
Как стана така, че един кинокритик започна да ръководи младежки и детски драматичен състав в Ихтиман?
Както знаеш, повечето истински неща в живота се случват по най-баналния начин, колкото и да им търсим оригинална опаковка. Преди повече от десет години се видях на улицата с шефа на Читалището в Ихтиман, Николай Балабанов – прекрасен музикант и основател на местната рок група „Айсберг”, която тази година направи убийствен бенефис по повод своята 30-та годишнина. Покани ме да подновя театралната традиция в града. Аз отказах. Не бях сигурен, че мога и искам. През следващите две години той продължи с поканите. И накрая се навих, но при условие, че ще работя само с млади хора.
Какво те мотивира в работата с тях? На какво би искал да ги научиш?
В Ихтиман, въпреки че е малък град, има прекрасни и сериозни традиции в театралното самодейно изкуство. От дете гледах постановки на местните театрали, а по-късно, когато учех вече в Сливен, видях отблизо работата на режисьори като Иван Добчев, Маргарита Младенова, Борислав Чакринов, Галин Стоев, Ивайло Хростов… Въпреки че киното ми е на сърцето, театърът не е спирал да ме вдъхновява. Всъщност предложението, което получих, ми даде възможност отново да се върна към една стара любов, при това с млади хора. Съществува една възраст, след която човек има екзистенциална потребност да предаде своя опит на следващото поколение. Работата ми в театрална група „Фантазия” е пример за това. Вероятно единственото, на което ги уча (или по-скоро запознавам), са определени актьорски техники, както и конкретни автори и текстове, защото още са пред прага на академичното образование. Всичко останало си го имат – свобода, самочувствие, талант, доброта… Тук трябва да благодаря на техните родители, които са възпитали прекрасни деца, т.е. нямам много работа…
Утре вечер предстои премиера на „Вуйчо Ваньо“. Би ли повдигнал завесата предварително, като ни разкажеш кое е различното в прочита на Чехов?
Много е трудно за млади хора, на възраст между 13 и 18 години, да разберат какво е да мислиш за себе си като за неудовлетворен човек, като личност, вече на средна възраст, която не е осъществила своите желания и копнежи. Тъкмо тук беше сериозната работа с текста на Антон Павлович. Липсата на житейски опит. Говорихме и коментирахме много, понякога ред по ред и между редовете. Преди месеци имахме комуникативен проблем, защото направихме рецитал за Националния празник – 3 март, където малко известни и популярни стихове не звучаха достатъчно патетично за част от възрастната публика… Въпреки, че децата бяха искрени в собствената си интерпретация. Такива са и във „Вуйчо Ваньо”. Осланят се на своята интуиция и вярата в мен.
Предвиждат ли се представления из страната и участия на някакви фестивали?
Наскоро получихме покана от Украйна, но поради организационни причини няма да можем да отидем. През юли ще гостуваме на Международния фестивал на изкуствата „Музите” в Созопол, а през есента ще играем в София, Благоевград, Самоков, по-късно и в други градове. В това отношение имаме пълната подкрепа на община Ихтиман и кмета на града – Калоян Илиев, който ни подкрепя безрезервно.
Кое е нещото, което демотивира младите хора в днешно време да се интересуват от изкуство?
Причините са много. Младите хора са изключително чувствителни към истината и лъжата. Фалшът и лицемерието са им чужди (поне в театрална група „Фантазия”). Демотивирани са, например, от напудрени хора в костюми, които не са дишали сценичен прах. От учители, които продължават да ги питат: „Какво е искал да каже авторът?”. Маркирам само част от нещата, в които не вярват, а те не са малко.
Ако беше министър на културата, какво най-напред би променил и защо?
Първото нещо, с което бих се заел, е да променя философията на създаване на култура в България. Тя започва с необходимостта от нейното съществуване. Вкусът се възпитава. В момента твърде много внимание се обръща на обвивката, на лустрото в културата, на видимите белези, че тя съществува. Ако тази тенденция продължи, след 20-30 години няма да има култура. Ще насоча усилията си към приобщаване на младите хора към изкуството и културата – като създатели или потребители. Това е трудна задача, но тя е визионерска, а не еднодневна. Щом аз го правя всеки ден, в София или Ихтиман, защо да не мога да го превърна в национална политика…
Ти си главен редактор на сайта kinoto.bg. Къде са качествените филми, как да ги търсим извън киносалоните на моловете?
Освен, че могат да получат информация от сайта, филмите могат да бъдат намерени в киносалоните, които ги представят. Тук пак се връщаме към предходния въпрос – това е политика – да се създадат механизми, които да работят за изграждането на функционираща културна инфраструктура, така че повече зрители да достигнат до стойностни филми и други културни продукти – изложби, театрални постановки, музикални спектакли и пр. Държавната политика трябва да бъде насочена в подкрепа на читалищата в малките градове, които са единственото културно средище.
Какво би искал да кажеш на младите хора, които четат Artday.bg?
Пожелавам на младите да вярват в собствения си избор от възможности, които нямат граници. Особено в изкуството. Това е едно от големите достижения на демократичния свят – свободният избор. Но нека винаги да имат едно наум и да си припомнят за Сервантес и думите на любимия ми Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е на върха на копието!”
Борис Белев
Заглавна снимка: Темелко Темелков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
