Размисли след две 24-майски слова, които вълнуваха хиляди хора в празничния ден
Писането на “шльокавица” не ми е тема около 24 май, нищо че събуди вопли до небесата. Това не е проблем, то е следствие. Следствие от блудството с езика, което “демократично” допуснахме да ни се случва от четвърт век насам.
Тема ми е обаче какво ми казват известните лица в държавата. Вчера двама респектиращи мъже – президентът ген. Румен Радев и драматургът Константин Илиев – накараха хиляди хора, смълчани пред тях или пред тв екраните, да слушат внимателно. Защото не четяха протоколно написани речи, а изговориха добре премислени от тях слова. Не че се случва за пръв път, но по стечение на обстоятелствата бях на метри от тях и неволно свързах думите им.
Президентът Румен Радев – снимка: Президентство на Република България
Сутринта, на официалната церемония за 24 май пред паметника на светите братя Кирил и Методий, беше времето за президента. Хареса ми посланието, че “в йерархията на духа и културата първенци не са политиците, а рицарите на буквите. Такъв рицар може да бъде и всяко будно дете”. Така е – веднага след това в продължение на три часа хиляди майки и бащи стояха търпеливо на опашка под дъжда заедно с децата си, за влязат и да се докоснат до словесното богатство, пазено в Националната библиотека. Така се става рицар на думите.
И още от словото на президента: “Езикът е нашата щастлива орис по рождение (…) Езикът ни вдъхновява, езикът ни утешава. Когато духът линее, езикът страда с нас (…) Думите са нашият общ капитал. Затова нека ги пазим, защото и те ни пазят. И да ги търсим, защото точната дума понякога се затрива като загубен ключ, но откриеш ли я, отваря врати.”
Писателят Константин Илиев – снимка: Фондация „А’Аскеер“
Красиво, смислено, ала… не разтърсва така, както думите на писателя Константин Илиев, който снощи получи Голямата награда “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство. Всички в салона на Театър “Българска армия” притихнаха, защото пред тях се изправи мъдрец. Мъдрец, събрал много болка – не физическа, а натрупана от четвърт век болка на духа:
“Когато човек се изправи пред такава голяма аудитория, изпитва необходимост да каже нещо по-значително. Само че какво може да каже един човек на театъра, когато знае, че мнозина преди него са се изправяли и са се опитвали да кажат нещо такова. Припомняли са например думите на Гьоте, че създаването на една нация завършва с разцъфтяването на националната драма и националния театър. Тези думи не бива да се забравят, защото по същата закономерност и по обратната логика повяхването на цветето, наречено театър, може да бъде показател за състоянието на нацията.
Споменавани са често и думите на Уинстън Чърчил, казани по време на Втората световна война, когато Британският парламент обсъжда съкращаването на бюджета. Само с едно съкращение не се е съгласил този велик държавник – със съкращения в областта на културата. И неговите думи са били: “Нали за това водим тази война, за да спасим културата си.” Когато днес някой повдигне въпроса за това, че не се отделя достатъчно за културата, отговаря му се с железния аргумент: “Няма пари!” А на това трябва да се отговори също с железен аргумент и отговорът трябва да бъде: “Сложете ред в държавата и ще има пари!”
Давам си, разбира се, сметка, че самото споменявана на думата “бюджет” буди асоциации, които са в състояние да развалят уюта на този празник. Затова ще спра дотук и ще кажа само нещо за театъра. Театърът е нещо, без което може, без което не се умира. Може да се живее без театър – не може без хляб и вода. Само че човек живее именно заради тези неща, без които не се умира. Не се умира примерно без любов, само че животът без любов няма никаква стойност. Така е и с театъра…”
Важни думи. Не просто красиви, а изстрадани. Думи на рицар на словото към държавните мъже. Като сетен вик на отчаян мъдрец. Чухме и се поклонихме. А чуха ли?
Виолета Цветкова
Ето и отличниците от тазгодишните театрални награди “Аскеер”:
Изгряваща звезда – Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет”, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и др. (Театрална работилница „Сфумато”)
Поддържаща мъжка роля – Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов (Театър „Възраждане”)
Поддържаща женска роля – Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева (Драматичен театър – Пловдив)
Сценография – Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева (Театър „София“)
Костюмография – Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева (Театър „София“)
Театрална музика – Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева (Драматичен театър – Пловдив)
Водеща мъжка роля – Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева (Театър „Възраждане“)
Водеща женска роля – Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев (Театър 199)
Режисура – Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев (Драматичен театър – Пловдив)
Най-добро представление – „Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев (Младежки театър „Николай Бинев“)
Съвременна българска драматургия – „Пробен срок“ от Николай Гундеров, постановка Тея Сугарева (Театър 199)
Голяма награда за цялостен принос към театралното изкуство – Константин Илиев
Заглавна снимка: М. Миланов, К. Илиев и М. Пашов; Фондация „А’Аскеер“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
