Най-удивителното е какви умни мисли изказват хората, когато говорят за глупостта на другите. Че това е така, се убеждаваме от Боб Фенстър и неговата книга „Безкрайността на човешката простотия“.
Персийският поет Саади дефинира по следния начин парадокса на интелигентността: „Глупакът трябва да си мълчи. Обаче ако той бе наясно с това, нямаше да бъде глупак.“
Президентът Удроу Уилсън го контрира със следния практичен съвет: „Ако даден човек е глупак, най-добре е да бъде поощряван да демонстрира този факт, като бъде оставен да говори. Защото глупостта му няма да може да бъде открита лесно, ако го оставим да си мълчи и да гледа умно. Подтикнете го да говори – и ето, че тайната му лъсва!“
Каубойска мъдрост: „Никога не пропускай добрата възможност да си затвориш устата!“
Най-великият гений на двадесети век Алберт Айнщайн отбелязва: „Само две неща са безкрайни на този свят – Вселената и човешката глупост. А за първото не съм особено сигурен.“
Писателят Елбърт Хъбърд се съгласява с него по следния начин: „Геният често си има своите ограничения, обаче глупостта не страда от подобен недостатък.“
Биологът Лутер Бърбенк предлага следната визия за войните и евентуалните победители: „Хората трябва да спрат да се избиват помежду си и да се заемат да водят войни с насекомите.“
Трансцеденталният мислител и писател Хенри Дейвид Торо прави следното наблюдение върху способността на човешките същества да се учат и развиват: „Всяко поколение се присмива на старата мода, но с религиозна жар следва новата.“
Писателката Ерика Джонг тълкува по следния начин отношенията между мъжете и жените: „Наоколо могат да се видят множество умни мъже, придружавани от тъпи жени, ала умна жена с тъп мъж е действително рядка гледка.“
Австрийският певец на абсурда Франц Кафка оценява по следния начин шансовете на човека да подобри съдбата си: „В битката между човека и света по-добре заложете на света.“
Психологът Карл Юнг размишлява така относно работата на своя живот: „Покажете ми само един нормален човек и аз веднага ще ви го излекувам!“
Психологът Хавелок Елис дава следната оценка на шансовете на човека за духовен растеж: „Единственото място, където оптимизмът процъфтява, е лудницата.“
Социалният наблюдател и сатирик Уил Роджърс предлага следното разрешение на Голямата депресия: „В тази каша ни вкара глупостта. Защо не вземе сега и да ни измъкне, а?!“
Наред с това той отбелязва и неоспоримия факт: „Всички наоколо са невежи, само че по различни теми.“
По време на обиколката си на Съединените щати британският дизайнер на велосипеди Майк Бъроуз получава божествено просветление относно американското класово разделение: „Марин Каунти (в Калифорния) е прекрасно градче. Тук природата е идилична, а хората са много сладки. В целия град не можеш да видиш никакви други хора, освен красиви. Сигурно имат някакъв закон, забраняващ на глупаците и грозниците да влизат в пределите на града. После обаче стигнах до Лас Вегас и веднага си дадох сметка какво са сторили с тези нещастници.“
Немският философ Имануел Кант проумял трудностите в направляването на човешката съдба така: „От този крив чеп, от който е направен човекът, нищо право не може да се сътвори!“
Прокурорът Кларънс Дароу има следните виждания относно проблемите на своето време: „Историята се повтаря. Това е един от най-големите ѝ недостатъци.“
Исак Нютон – един от най-великите научни умове на човечеството, нямал много ласкаво отношение към постиженията на своя биологичен вид: „Нямам представа как светът гледа на мен, но лично себе си се възприемам като момченце, играещо си на плажа и от време на време намиращо на брега по някое по-лъскаво камъче или по-красива мидичка, които големият океан на истината пред мен ми е подхвърлил, докато самият той си остава все така непознаваем.“
Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд изучавал човешкия мозък, докато накрая стигнал до следния извод: „Не открих почти нищо добро за човешките същества. Опитът ми доказва, че в по-голямата си част те са пълен боклук.“
А като се поразмислил, добавил: „Дълбоко в душата си аз съм абсолютно убеден, че, с някои малки изключения, моите скъпи събратя – човеците, са напълно безполезни.“
Италианският диктатор Бенито Мусолини също не е бил особено впечатлен от добрите дела на околните: „Хрониката на светците в по-голямата си част е хроника на лудостта.“
Писателят Марк Твен също е стигнал до проникновение относно обречеността на човешката кауза: „Първи април е денят, който идва, за да ни напомни какво представляваме през останалите 364 дена от годината.“
Наред с това той отбелязва: „Най-добре е да си държим устата затворена и само да изглеждаме като глупаци, отколкото да я отворим и да прогоним всички съмнения по въпроса.“
Малко присядащият на гърлото писател X. Л. Менкен споделя проникновението на Марк Твен така: „Човек може да бъде глупак и пак да не го съзнава. Но не и ако е женен.“
Сатирикът Дейв Бари е работил достатъчно дълго по вестниците, за да осъзнае следното: „Ако редакторите бяха толкова умни, на колкото се правят, щяха да знаят поне как да се обличат.“
Животът на аристокрацията също си има своите недостатъци, както изтъква и херцогът на Глостър: „Най-абсурдното в това да си херцог или принц е, че невежеството се превръща в твоя професионална черта.“
Ненадминатият остроумен Оскар Уайлд успокоява острия си ум чрез следната мисъл: „Живеем във времена, когато сериозно се гледа само на глупците, затова аз непрекъснато живея в ужас дали няма да бъда разбран неправилно.“
Писателката Едит Ситуел очевидно споделя сходни чувства: „С глупаците съм крайно търпелива, ала не и с онези, които се гордеят с глупостта си.“
Френският писател Александър Дюма определя съвсем ясно позицията си: „Предпочитам лошотията, отколкото глупотията. Защото лошотията понякога се сеща да си дава почивка.“
Анри IV — крал на Франция през шестнадесети век, бил принуден да слуша помпозните брътвежи на някакъв висш сановник, когато внезапно се разцвилило магаре. Кралят се обърнал към магарето и изрекъл: „Господа, моля, говорете един по един!“
Ученият и писател – фантаст Артър Кларк бил достатъчно умен, за да приложи прагматичен подход към начина, по който работи умът му: „Все още не е доказано, че интелигентността е фактор, допринасящ за оцеляването на видовете.“
Медицинският изследовател Оливър Сакс вижда живота от следния ъгъл: „Природата върви опипом и допуска ужасни грешки, и извършва най-големите жестокости, които можем да си представим. Не съществува никакъв напредък нагоре. Не съществува никакъв план.“
Преподавателят в колеж Франк Истърбрук контрира едно наложило се предубеждение със следната мисъл: „На някои се налага да работят много дълго, за да постигнат своята незначителност. Върху други незначителността се стоварва като дар от бога.“
Обвеяният със звездна слава защитник Кнут Рокни предлага една доста здравомислеща гледна точка относно своя спорт: „Единствените качества, които трябва да притежава един нападател в американския футбол, е да бъде широкоплещест и тъп. На защитника пък второто му е напълно достатъчно.“
Бейзболният пичър Джим Бътън защитава своя спорт така: „В бейзбола често казват: „Престани да мислиш, така причиняваш болка на бухалката!» Аз обаче мисля, че в тази игра може да се хвърли много мислене.“
Драматургът от шестнадесети век Джордж Чапман открива следната истина за своята епоха: „Младите мислят старите за глупаци. Обаче старите знаят, че младите са глупаци.“
Писателят Дон Маркис обобщава така опасностите от интелигентността: „Ако накараш хората да си мислят, че мислят, те ще те заобичат. Обаче ако ги накараш наистина да мислят, веднага ще те намразят.“
Предприемачът в областта на високите технологии Гай Кавазаки сравнява интелигентните стоки с интелигентните реклами по следния начин: „Много от скъпите продукти не глезят хората — те са си просто глупави. Докато редица не чак толкова скъпи неща са удивително разглезващи — например едно подстригване за 20 долара в Токио. То включва петима фризьори, пълен масаж на тялото, обръсване на веждите, четири измивания с шампоан и подарък на сбогуване.“
Ректорът на Бостънския университет Даниъл Марш прави следното предсказание през 1950 г.: „Ако тази телевизионна лудост продължи със същото темпо на прогресивно нарастване броя на каналите, не след дълго сме обречени да имаме нация от кретени.“
Биологът Стивън Джей Гуд осветлява друга страна на интелигентността: „Истински умните хора обикновено са твърде скромни – в някакъв особен, космически смисъл, вероятно защото са наясно колко невъобразимо невежи сме ние, хората, за всичко, което ни заобикаля.“
Икономистът Адам Смит успява да прозре отражението на индустриалната революция върху човешката душа още през 1776 г.: „Човекът, чийто живот е преминал в изпълнение на няколко простички фабрични операции, резултатът от които също е, в общи линии, предвидим или почти същият, няма никакъв повод да напъва своя мозък или пък да подлага на изпитание изобретателността си. Затова накрая той изглупява и оскотява дотолкова, доколкото е възможно за едно разумно човешко същество.“
В „Цигулар на покрива“ умният, ала беден Теви отбелязва: „Ако си достатъчно богат, никой няма да се осмели да те нарече глупак.“
Боб Фенстър, „Безкрайността на човешката простотия“; Превод: Антоанета Дончева-Стаматова
Заглавна снимка: „Викът“, Едвард Мунк
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
