Белла Банева, „Революция на любовта“
Революция на любовта
Издишване. И вдишване.
Кръг. Повтаряемост. Цикъл.
Случайно. Неслучайно.
Очаквано и неочаквано.
Лудост и нормалност.
Поставям всичко под въпрос
в жегавите дни на юли.
Екзистенциализъм, който ме превръща в бебе.
Приличаш на картина на Шиле.
Перфектен с всяка деформация.
Влизам в главата си, за да огледам
всички затворени стаи –
раят си е още там.
Мирисът на рози опиянява.
Отпивам глътка вино, което ме приспива –
сама насред светлината,
сред тишина, която прегръща.
Цяла съм. Пълна. Благодарна,
в покой,
какъвто другите не знаят.
Революция на любовта!
Порасналото дете сънува наяве
и знае да мечтае в съня.
Понякога плача. Обичам да плача.
Тогава болката е сведена
единствено до глухо опрадвание.
Казваш, че съм слънце и море в едно.
За мен си мирисът на пролет.
Сутрешната роса в ранната утрин,
когато всичко има един такъв
особен блясък.
Особена невинност.
Особена сила.
И магия.
Ти си топлото легло.
И мекото ми розово одеяло.
Вечерният комфорт и тишината.
Ти си това, в което потъвам.
Океан.
А аз, както казваш, съм морето,
вливащо се в теб.
Обичам, когато стоим голи един срещу друг и се гледаме.
Просто седим и се гледаме.
Шумът на винила, дишането и дъжът…
Обичам те.
Обичаш ме.
Вглеждаш се в очите ми.
Искаш да ме целунеш.
Ала не бързай!
Нека се насладим на момента, в който няма нищо,
освен самите нас.
Всеки миг ще избягаме.
Аз в теб.
Ти в мен.
Какво повече?
Белла Банева
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
