Уилям Кътбърт Фокнър е американски писател-романист и носител на Нобелова награда за литература. Два пъти награждаван с „Пулицър“, той е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.
Писателят се ражда на 25 септември през 1897 година в Ню Олбани, Мисисипи. Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник, Ърнест Хемингуей. Някои смятат Фокнър за единствения истински американски белетрист-модернист на 30-те години от миналия век, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Работите му са известни с литературни похвати като поток на съзнанието, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.
Заедно с Марк Твен и може би Тенеси Уилямс, Фокнър е един от най-важните „писатели на Юга.“ Преди получаването на Нобелова награда за литература през 1949 г. все още не е широко известен.
Умира на 6 юли през 1962 година.
Представяме ви някои популярни цитати и коментари на Фокнър:
„Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.”
„Не се страхувайте. Никога не се страхувайте да се изкажете в полза на честта, истината, състраданието и срещу несправедливостта, лъжата и алчността. Ако вие, не само в тази стая, но и в хиляди подобни стаи, го направите, не като клас и класове, а като индивудуалности, мъже и жени, ще промените света.”
„Винаги мечтай и се цели по-високо, отколкото можеш да стигнеш. Не се задоволявай с това да бъдеш по-добър от съвременниците и предшествениците си. Бъди по-добър от себе си.”
„Всеки език, ако не се променя, няма да издържи дълго. Това е, единствената алтернатива на прогреса е смъртта.”
„Ако не те е срам от себе си от време на време, значи не си честен.”
„Да разливаш алкохол е като да гориш книги.”
„Отказвам да приема края на човечеството. Лесно е да се каже, че човек е безсмътен, защото ще издържи. Когато последният гонг на съдбата удари, когато последната скала се счупи, в последната червена, смъртна вечер, ще се чуе неуморим глас, който ще говори. Аз вярвам, че човекът не само ще издържи. Той ще победи. Не само защото има глас, който винаги ще издържи, но и защото има душа, способна на саможертва, състрадание и сила.”
„Не можеш да имаш свобода, ако не си я заслужиш и не работиш, за да я запазиш.”
„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола преди да навърши 50. След това, би бил глупак, ако не го направи.”
„Моята идея е, че никой човек не е изцяло лош или изцяло добър. Всеки се опитва да бъде по-добър, отколкото е, и в крайна сметка успява.”
„Съмнявам се, че хората постигат много, като се обединяват. Хората постигат неща под формата на индивидуален протест.”
„Животът не се интересува от добро и зло. Дон Кихот постоянно избира между добро и зло, но в мечтите си. Той е бил луд. Той се пренася в реалността, само когато му се налага да се справя с хора, които не може да определи като добри или зли. Тъй като хората съществуват в този живот, трябва да се посветят на това просто да живеят. Животът е движение, а с движението са свързани амбицията, властта, удоволствието. Човек трябва да черпи от силата на движението. Той е част от нея. Той се изкушава да определя кое е добро и кое е зло, защото моралът и съвестта го изискват от него, с цел той да може да живее със себе си, да се понася. Моралът и съвестта са дарове от Бог, които човека трябва да приема, за да получи правото да мечтае.”
ARTday.bg
