В моловете масово изнудват зрителите с необосновано високи цени на стоки и услуги
Петък. От онези, юлските. Жарко е слънцето навън, не е за разходки по улиците на задъханата столица. Затова решаваме с приятелка да отидем на кино. Какво по-хубаво от това, да прекараме два часа на хлад в залата, гледайки приятен филм! А такъв в афиша има – отдавна сме „заплюли“ да изгледаме „Бягай!“. И двамата обичаме трилърите, особено онези, които наистина са добри в жанра си.
Избираме кино Арена Делукс в България Мол, защото е най-близо до нас. Този търговски център обикновено е спокоен, из него не щъкат почти никакви хора. На лицата ни греят усмивки, ведро ни е на душите, сърцата са на път да запеят одата на радостта. Докато сме в асансьора, смеем се и се шегуваме, защото все още нямаме никаква представа какво предстои да се случи.
Поздравяваме учтиво продавача на билети, пуканки, кока-кола, снаксове, сладоледи и прочее. Поискваме си два билета за избраното филмово заглавие, а той, снизходително захилен, уточнява че в залата ще бъдем общо трима души. Отдаваме го на сравнително ранната следобедна прожекция, а и навън е мор, не си е за излизане.
Поръчваме две води и малки пуканки. Снизходителният започва да щрака дълго по дисплея на електронния апарат и накрая ни връчва водите и фискален бон за 30 лева. БЕЗ ПУКАНКИТЕ! Не бил разбрал за тях.
Колко струва тая вода, питаме ние, невярващи на очите си. По три кинта едната, отговаря със задоволство той. Помръкваме за секунди. Гневът на Водолея в мен се буди внезапно от дълъг и необезпокояван сън. ВИЕ ДОБРЕ ЛИ СТЕ? – питам. Оня ме гледа, пули се и отговаря: Вече само такава вода ще предлагаме – вносна. Че аз, ако искам вносна, ще си пия „Перие“ или „Ивиан“ и то не в скапаното ви кино!
Искаме ресто – да ни се върнат шест лева, колкото, оказва се, струва таз невероятна чуждоземска течност H2O. Вместо водата, искаме пакет МАЛКИ пуканки. Продавачът започва да чупи пръсти, да върти китки и очи, като ни „отваря“, че рекламацията става на другата каса и отнема твърде много време.
Приятелката ми пожелава да се види с управителя. Идва и той – млад, хрисим и с усмивка, която ти идва веднага да му изтриеш от фамилиарното лице. Връщат ни шестте лева, с тях отново си купуваме МАЛКИЯ пакет пуканки за скромната цена от 4.50. Обсъждаме, че вода ще си купем другаде. Управителят, обаче, ни чува и съзаклятнически съобщава, че нямаме право да влизаме в киното с вода, закупена от друго място. Ей там била табелата с предупреждението. Как, не сте ли я видели?! Ами не, ние очевидно сме прости, бе, идиот!
Махаме се от тези двамата, олекнали с 30 лева за 2 билета и пакетче пуканки. Докато влизаме в киното, виждаме един мил човечец да вади от чантата си българска минерална вода – знаел им „табиетите на тия“, а ние седим и немеем.
Бесни-побеснели!
Извинявайте, уважаеми собственици на мултиплекси и продавачи на билетчета и пуканки! Ние не сме кретени. Но е обиден дори само фактът, че ни мислите за такива. Окачете си на видно място ценоразписа и извадете на показ тая (кой знае колко) луксозна вода, та нормалните хора да не изпадат в почуда и в неловко положение. Защото сред тях има и такива, които ще си замълчат пред изнудването ви и чинно „преглътнат“ обира.
А „Бягай!“ наистина е страхотен филм!
И ти бягай, приятелю! Избери си друго кино!
Добромир Банев
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
