Тъгата и скръбта са другото име на любовта в картините на Рембранд (видео)

Рембранд Харменсон ван Рейн е един от най-великите нидерландски художници и гравьори. Характерно за него е, че се интересува главно от човека и по-точно от отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държанието. Той се стреми да обрисува човека и неговия душевен живот. Дори Гьоте казва за Рембранд: „Ценим оня художник, който ни въздейства с човечното си изкуство“.

Освен портрети, библейски и митологични сцени, Рембранд рисува много пейзажи и различни природни офорти. Неговите пейзажи изобразяват страданието в природата в образите на съборени от бурята дървета или зловещи небеса с мрачни облаци. Има и картини, изобразяващи семейни трагедии.

Рембранд е роден на 15 юли 1606 година в град Лайден. Той е деветото дете на Хармен Геритсон ван Рейн и Нелтген Вилемсдохтер ван Зойтбраук. Семейството му е относително заможно — бащата е мелничар, а майката е дъщеря на хлебар.

Като дете Рембранд посещава местното латинско училище, а след това постъпва в известния Лайденски университет. След известен период от време става чирак на местния художник Якоб ван Сваненбург, който рисува предимно исторически сюжети. През 1623 година за 6 месеца е ученик на известния художник Питер Ластман в Амстердам.

През 1624 или 1625 година Рембранд и неговият приятел и колега Ян Ливенс откриват собствено ателие в Лайден, а през 1627 година творецът вече приема ученици.

През 1634 година се жени за Саския ван Ойленбург, която е от заможно семейство. Този брак го издига високо в социално положение и му позволява да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности. Годините на семеен живот със Саския дават силен тласък на творчеството му.

Животът на твореца е белязан от поредица лични трагедии. Синът му Румбартус умира два месеца след раждането си през 1635 година, а дъщеря му Корнелия — едва на три седмици през 1638 година. През 1640 година със Саския имат втора дъщеря, която също наричат Корнелия и която умира месец след раждането. Само четвъртото им дете Титус, роден през 1641 година, доживява до зряла възраст. Саския умира през 1642 година, малко след раждането на Титус. Предполага се, че причината е туберкулоза. Картините на Рембранд, изобразяващи я на смъртно легло, са сред най-чувствените му творби.

В един момент любовта отново спохожда Рембранд. От края на 40-те години той живее със значително по-младата Хендрике Стофелс, която първоначално е негова прислужница.

Художникът е изключително плодотворен в работата си. До средата на XX век се смята, че е автор на повече от 600 картини, около 400 гравюри и 2000 рисунки. Но по отношение на рисунките, до наши дни оцеляват по-малко от 100.

През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-значими автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.

Той умира на 4 октомври 1669 година в Амстердам и е погребан в необозначен гроб в гробището на църквата „Вестеркерк“.

 Заглавна снимка: YouTube, автопортрет

Борис Белев

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/