На тазгодишното издание на фестивала в Русе творецът се представи със скулптурата „Общуването на Бел“
Камъкът все още изпраща послания на хората, носи информация, енергия и мъдрост. Това заяви в интервю за БТА скулпторът Огнян Читаков, който бе част от творците, участвали в тазгодишния Международен фестивал на пясъчни фигури в Русе и спечели наградата на публиката. Той коментира, че за него съвременното изкуство – пърформанси, арт инсталации, видео инсталации, му е малко далечно, тъй като работи основно с камък.
По думите му както в миналото, така и днес изкуството е нелек процес. Човек, ако е упорит и си следва пътя, се справя. За някои е драматично, но аз успявам и се прехранвам от изкуство, допълва той. Според него явно човечеството се е наситило от материални неща като скулптурата. Има обаче все още какво да се работи и извади от камъка и дървото като пластика, като състояние, като послание за хората, смята Огнян Читаков.
„В много галерии, когато разберат, че работиш с камък, ти казват: „О, ти си динозавър, връщай се в каменната ера, това не е актуално, дай нещо със стиропор, гипс, или пък видео арт“. Нищо против нямам съвременното изкуство, хората работят сериозно в тази посока. Модата в момента е всичко да става бързо, веднага, тук и сега. Някак си самото общуване обаче е по-краткотрайно“, обяснява Читаков, който от 2004 г. е магистър по специалност „Скулптура“ от Националната художествена академия.
Читаков общува
най-лесно с камъка
Творецът разказва, че от всички материали най-лесно общува с камъка. „Освен с камък съм работил с дърво, метал, гипс, глина, стиропор, с всякакви материали, дори и със сладкарски. Провокирам се, но определено в камъка съм най-спокоен. Другото го приемам като предизвикателство – например, пясъка“, обяснява Читаков.
Огнян Читаков казва, че пясъкът е реална информация от голям камък. „Сприятелих се с пясъка, материалът е хубав, податлив е, бързо стигаш до идеята, която имаш. Камъкът за мен обаче носи информация, енергия и мъдрост. Когато творя, той сякаш поема отрицателното в мен. Научавам се на търпение – при камъка трябва да имаш търпение и последователност. Не може да си позволиш емоционални изблици, защото махнеш ли част от него няма как да я върнеш обратно. Трябва ти ясна мисъл и концепция за това, което правиш. Всяко едно прибързано решение или действие може да е фатално за творбата ти. Така е и при общуването с хората“, смята Читаков.
Решил да участва във фестивала на пясъчните фигури в Русе, тъй като това за него е предизвикателство. „Бил съм досега на три пясъчни фестивала, в Русе съм за втори път. Навлизането в камъка трябва да е много категорично и ясно, но с тази категоричност в пясъка не става. Трябва да си променя и моето отношение към материала, а това ми помага да се развивам“, казва Читаков.
На тазгодишното издание на фестивала в Русе творецът се представи със скулптурата „Общуването на Бел“. Тя представлява човешка ръка, хванала слушалката на телефон, която всеки момент ще я вдигне.“Телефонът е бързо и лесно средство за общуване, а ръката е желанието – да вдигнеш телефона и да общуваш с някого“, казва Читаков. Скулпторът обяснява, че залага в творбите си усещане. „С някои скулптури докосваш, а с други – не. Когато работя камък, вкарвам в него състоянието на духа си. Опитвам се да накарам хората да усетят дали съм бил нервен, когато съм правил скулптурата, дали спокоен, дали съм искал да избухна, или да се сниша“, обяснява Читаков, който твори вече 12 години.
Изработил е скулптура
от вулканична пепел
Огнян Читаков коментира, че най-странната скулптура, която е правил, са серия от глави, изработени от туф – вулканична пепел. „Получиха се много интересни неща“, допълва скулпторът. Той обясни, че в Източни Родопи има различни видове туф, но в този, който използва, нямало варовици, които при висока температура изгаряли. „Пробвал съм върху туф и глазура от керамика, но това ще бъдат бъдещи проекти“, казва скулпторът. По думите му основен момент при изработването на скулптурата е да можеш да управляваш материала – било то камък, дърво или пясък.
Към момента Читаков не планира изложби. Има проекти в сферата на изящното изкуство, върху които работи. Досега има три самостоятелни експозиции, но казва, че няма сериозна възвращаемост. По думите му в България „малко е скъсана връзката между арт мениджмънта, продажбата на изкуство от галериите, и авторите“. Според него основният проблем са продажбата на творбите – да има купувачи за продукта, който си направил.
„Експериментирал съм с различни цени, за да видя защо не се купува – например, от 200 лв до 20 000 лева. В крайна сметка не се продаде най-евтината творба, а тази, която купувачът си хареса. Въпрос на потребност на хората е да имат това“, каза Читаков. Той обясни, че много трудно се намира и суровината. По думите му от 320 находища на скално-облицовъчни материали в България работят не повече от пет-шест.
„Третият проблем е, че занаятът каменоделие е на изчезване. Единствената професионална гимназия по каменообработване в България се намира във врачанското село Кунино и тя едва оцелява. Преди години имаше застъпване на две-три поколения каменоделци, които предаваха едни на други занаята, но сега вече не е така“, казва Читаков.
Скулпторът обяснява, че вече се работи повече с машини, но за него чукът и длетото е друг вид свързване.“Когато работиш с тях, трябва да познаваш структурата на материала, защото има значение от коя страна го удряш и как го удряш. За мен това е истинското“, заявява 41-годишният творец.
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
