Роден е в Чикаго на 23 юли 1888 година и от малък обича книгите. Провалите в живота му стават причина да се „роди“ и писателят в него. След злоупотребите с алкохол той напуска жена си, но го изхвърлят и от работа – достатъчни основания, за да потърси спасение в думите. Вдъхновяват го детективските истории от списанията. Именно те слагат началото на криминалните романи, с които добива световна слава.
В търсене на някакъв източник на доходи Реймънд Чандлър се опитва да пише жълта литература. През 1933 г. публикува своя първи криминален разказ, а през 1939-а, когато е на 51 години, излиза първият му роман, „Големият сън“. Книгите му са приети много радушно и през 40-те години на 20 век Чандлър вече не само пише проза, но и работи по сценарии в Холивуд, сред които е класиката от 1944 година „Двойна застраховка“, където той е съавтор с режисьора Били Уайлдър.
Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Уистън Хю Одън и Ивлин Уо до Иън Флеминг. Макар че несъмнено е повлиян от Дашиъл Хамет, стилът му остава оригинален и ясно различим. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му „Простото изкуство на убийството“ се превръща в класика.
Подобно на други именити писатели в жанра (като сър Артър Конан Дойл или Агата Кристи) Чандлър също създава персонаж, който е главно действащо лице на почти всичките му произведения – детективът Филип Марлоу.
На български са преведи книгите му „Големият сън”, „Плейбек”, „Филип Марлоу отново в действие”, „Дългото сбогуване” и много други. Писателят умира от пневмония на 26 март 1959 година, след като вече е имал неуспешен опит за самоубийство.
Представяме ви Реймън Чандлър в няколко цитата:
„Способността е това, което можеш да направиш. Мотивацията определя какво ще направиш. Нагласата определя колко добре ще го направиш.”
„Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.”
„Знаех едно нещо: в момента, в който ти кажат, че не ти трябва пистолет, по-добре си вземи такъв, който работи.”
„В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща.”
„Всичко, което писателят научава за изкуството на прозата отнема по малко от нуждата и желанието му да пише въобще. Накрая той знае всички трикове и няма какво да каже.”
„Жените лъжат за какво ли не, просто да не загубят навика.”
„Мъжът трябва да се напива поне 2 пъти годишно, просто заради принципа.”
„Наистина добрият детектив никога не се жени.”
„Замѝсли се. Мисленето бе изтощителна работа.”
„Нямам нищо против секса – където му е мястото и когато му е времето.”
„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида.”
„В момента, в който човек изложи мислите си на хартия, колкото и да е тайно, той в известен смисъл пише с цел публикация.”
„Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.”
„Моментът, в който човек започне да говори за техника – ето го доказателството, че са му свършили идеите.”
Заглавна снимка: BBC
Димитър Янков
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
