„Наследникът“ на Шуберт напуска света на живите на днешния ден преди 167 години
Роберт Шуман принадлежи на 2-то поколение романтици. Още по-остро е усещал разликата между фината, чувствителна натура на художника и заобикалящия го свят. Това оказва влияние и върху творчеството му. Музиката на Шуман се отличава с особен и остър психологизъм, който прониква дълбоко в духовното състояние на човека. Много точно е отразил в музиката си сменянето на тези състояния. В повечето от тях е отразил своята двойствена натура.
Роден в Цвикау (Саксония) на 8 юни 1810 година, Шуман взима първите си уроци по музика при местния органист. На 10 години започва да съчинява както хорова, така и оркестърна музика. Посещава гимназията в родния си град, където се запознава с произведенията на Байрон и Жан Пол (И. П. Рихтер), ставайки техен голям почитател. В последствие настроенията и образите от тези романтични творби се отразяват на музикалното му творчество.
През 1828 постъпва в Лайпцигския университет, а следващата година се премества в Хайделбергския. Шуман искал да стане адвокат, но музиката все го привличала, и успехите му в занятията по пиано са го накарали да се замисли за кариера като концертиращ пианист. През 1830 г. той получил разрешение от майка си да се посвети изцяло на музиката и се върнал в Лайпциг, където се надявал на намери подходящ учител. Там Шуман започнал на взима уроци по пиано при Ф. Вика и композиране – при Г. Дорн. Стремейки се да стане голям виртуоз, работел с голямо упорство, заради което по-късно го сполетява беда: експериментирайки с механично устройство за укрепване мускулите на ръцете, си наранил много лошо палеца и мечтите му за професионална кариера като пианист бързо се изпарили. Тогава Шуман сериозно започнал да се занимава с композиране и едновременно с това и с музикална критика.
Намирайки помощ и сътрудничество, през 1834 г. Шуман успява да основе едно от най-добрите музикални издания в страната по онова време – „Нов музикален вестник”, чийто редактор бил в течение на няколко години и в който често публикувал свои статии. Определял себе си като привърженик на новото и борец срещу отживелиците и консерватизма в изкуството.
По това време Шуман се влюбил в дъщерята на своя учител – Клара Вик, обещаваща пианистка. Младите влюбени сключили брак на 12 септември 1840 г. В този период композиторът написал най-хубавите песни от създаването на Романтизма в музиката (в годината на женитбата си създал около 140 песни). Годините съвместен живот на Шуман и Клара протекли щастливо. Родили им се осем деца. Шуман придружавал жена си в концертните ѝ обиколки, а тя от своя страна често изпълнявала неговата музика. Той продължил да съчинява и да преподава. В периода 1850 – 1853 буквално ръководил музикалния живот на Дюселдорф. Един ден през 1854 година, в следствие на тежка душевна болест, Шуман се опитал да се самоубие и се наложило да го настанят в клиника в Ендених, близо до Бон. Там и умира на 29 юли 1856 г.
Като композитор Шуман е бил отдаден с цялата си душа на романтизма. Младежките му литературни впечатления и импулсивния му темперамент се съчетали със силното му желание към нови изразни средства. Изпробвал силите си в почти всички основни музикални области, включително и в симфонията, операта и ораторията, но основни за него остават пияното и камерно вокалната сфера. Концертът му за пиано и оркестър и квинтетът за пиано също са големи шедьоври, и в нищо не отстъпват на редица други камерни произведения. Културното наследство на Шуман представлява безценно съкровище в света на музиката: открояват се лирическият цикъл Баби (Papillons), фантастичният Карнавал (Carnaval), прекрасните и напълно открити Симфонични етюди (tudes symphoniques) и мощната, но изпълнена с лиризъм Фантазия.
Песните на Шуман – кратки или дълги, самостоятелни или обединени в цикли – разкриват цял един нов свят от чувства с удивителна сила и искреност. В областта на немските художествени песни той справедливо е считан за наследник на Шуберт. Шумановите акомпанименти предявяват към изпълнителя специфични изисквания, а също така изискват дисциплина и от вокалиста. В самия край на песните, след завършване на вокалната част, Шуман често оставя на слушателя време за размишление, като вдъхновена импровизация по темата, изразена в стихове (например, в песента „ От първия път ще ми нанесеш удар” от цикъла „Любовта и животът на жената”). Понякога песните за пиано остават в незавършен каданс (както в добре известната песен „През красивият месец май“ от цикъла Любовта на поета) или съдържат нов материал, развиващ мотивите от вокалната част. Такива способи са характерни като за отделната песен така и завсички великолепни цикли – Любовта и животът на жените (Frauen Liebe und Leben) по стихове на А. фон Шамисо и Любовта на поета (Dichterliebe) по стихове на любимия на Шуман Хайне.
Остротата на неговата критика, блестящото му и безпогрешно разбиране за добро и лошо в изкуството, се потвърждават в творческото му съревнование с Паганини (в два цикъла от етюди за пиано) или неговият принос към Лист – посвещение към неговите Фантазии. В момента, в който Шопен и Брамс, все още начинаещи музиканти, попадат в полезрението на Шуман, той им оказва своята безкористна подкрепа. Гениалността на Шуман се проявява в прямота и простота на израза. Тези качества се открояват най-ясно в най-добрите му съчинения, и в най-голяма степен в пиесите му за деца и в съчиненията, високо ценени от самия автор, изпълнени с обаяние.
Ето какво казвал композиторът за музиката:
„Винаги свири така, като че ли те слуша артист.“
„Във всички времена е имало лоши композитори и глупаци, които са ги хвалили.“
„Който не свири заедно с фортепианото, той не свири на него.“
„Не мисли, че старата музика е остаряла. Подобно на прекрасните и истински думи, никога не може да остарее прекрасната и истинска музика.“
„Нищо не е по-лесно от композирането! Трябва само да си спомниш една мелодия, която никой досега не е слушал.“
„Около веригата на правилата винаги трябва да бъде увита сребърната нишка на фантазията.“
„Представяй своята пиеса така, сякаш е пред твоите очи.“
„Пръстите трябва да създават на рояла това, което желае главата, а не обратното.“
„Талантът работи, а геният твори.“
„Ти си длъжен да обичаш не само един майстор. Те са толкова много.“
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
