За него не може да се каже друго, освен „ЛЮБИМЕЦ”! Такъв беше актьорът Велко Кънев. И за зрителите, и за приятелите си.
Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на Апостол Карамитев. Играе на сцените в Сливен и Сатиричния театър, преди да стане част от трупата на НТ „Иван Вазов”, да се снима в обичани филми („Оркестър без име”, „Матриархат”, „Мъжки времена”, „Да обичаш на инат” и др.) и в популярното телевизионно шоу „НЛО”, създавано от едноименната група заедно с Павел Попандов, Георги Мамалев и Чочо Попйорданов.
Изигра повече от 40 роли в театъра. За изключителното си превъплъщение във „Великденско вино” от Константин Илиев бе отличен с приза „Аскеер” за водеща мъжка роля, а „Даскал” от Жан-Пиер Дюпан му донесе втора награда от Международния фестивал на моноспектаклите в Санкт Петербург
Велко Кънев беше и режисьор – зрителите още помнят поставените от него „Омайна нощ”, „Благородният испанец” и др. На 60-ия си рожден ден бе удостоен и с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен заради големите си заслуги в областта на българската култура и изкуството. Отиде си след тежка битка с рака на 63 години.
“Напусна ни най-обичаният и най-обичащият колегите, театъра и народа си артист – каза тогава през сълзи Стефан Данаилов. – Ще го помнят хората, с които остаряваше, с които си пиеше виното, с които се смееше. Осиротяваме, Велко!” Актьорът Стоян Алексиев допълни: “Велко се бори за живота докрай – тихо, без шум, като гладиатор. И мисля, че победи… Не знам дали на инат е обичал театъра и живота, но имаше инат в него. Хубав, български инат, който дава живот и настроение на другите. Обичаше риболова. Обичаше и простора, и усамотението.” А по-младият им колега Иван Бърнев призна: „Утехата ми е щастието, че успях да се запечатам на една лента с него; щастието, че имах онези 4 дни през 2010-а на летището за снимките на филма “Стъпки в пясъка”!”
“Няма да повярвам. Велко ще си е тук, до мен, жив”, покрусена бе Катерина Евро, с която Велко Кънев се снима в „Оркестър без име”. А Нона Йотова разказа последния си спомен: “Видяхме се миналия понеделник. Велко ме гледаше с големите си, смеещи се очи. Махна ми, уж за сбогом, но сякаш ми каза: “ Няма страшно!”
Всички театрали бяха в Народния театър, за да се простят с любимия си приятел. А пред сградата часове наред се виеше опашка от почитатели на таланта на Велко Кънев, дошли да почетат любимия си актьор. “Ти си всичко това, което ние не можем да бъдем – Велик!”, написа в паметната книга един от хилядите българи на поклонението.
А ето какво споделя приживе в свои интервюта незабравимият Велко Кънев:
„Най-голямото удоволствие в театъра е да играеш, затова повече играх, отколкото режисирах.”
„Предпочитам мисълта и действието да са насочени към другите. Предпочитам да се раздавам. Така се живее по-лесно.”
„Не мога да живея, без да търся смеха – и като актьор, и като режисьор! Но ние, смешниците, изпитваме страхотна стръв към драматичното! Не виреем в калъп.”
„Създателите на националната култура са изритани в задния двор. Толкова унизени не са били никога – дори когато са обикаляли страната с каруца. Но във всеки град са били посрещани като божества въпреки мизерията.
„Цял живот сме смешни. Но зрителят винаги е убеден, че не става дума за него.”
„Дайте да дадем! Това е девизът на държавата, когато се заговори за култура. Айде таз пиеска, айде онуй филмче – да поработим, момчета, да излезе премиерата, пък за пари после ще говорим – догодина, по-догодина или никога.”
„Колкото повече време минава, толкова повече тъпчат актьора, ограничават го и го смаляват. Той все по-малко намира сили да изяви себе си. Остане ли без роли, се случват белите.”
„Голата амбиция да се качиш на сцената и суетнята да се говори за теб са безкрайно комични.”
„Човек не може да режисира смъртта. Никой от нас не знае как си отива другият. Парадоксално.”
„Никой няма право да съди никого. Няма личност без грехове. Голямата трагедия на съвременния човек е, че често виси в нищото.”
„Въпросите остават – кой е виновен, всички или никой?! Ако театърът даваше отговорите, отдавна щяхме да сме в демокрацията. Но всъщност тя е за шепа хора. Останалите продължават да живеят като в стадо. Уморихме се от чакане. Безверието завладя обществото. Интелектът на нацията се срина.”
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
