Болгари и верни християни, стойте, крепите ся и не бойте ся! ~ Софроний ВРАЧАНСКИ

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Отбелязваме 204 години от смъртта на книжовника на новото време

Рожденото име на Софроний Врачански е Стойко Владиславов. Той е роден на 11 март през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък.  Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко. Работи като шивач, но винаги се стреми към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник и получава името Софроний Врачански. През 1765 година в Котел се вижда с Паисий Хилендарски и тази среща променя смисъла и целите на живота му. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.


Часослов в препис на Софроний Врачански, 1765 г., експонат на НИМ

Повлиян от идеите на Паисий, Стойко посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775 г. Атонските манастири, а по-късно (1781 г.) изготвя и втори препис на “История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.


История славянобългарска

След като напуска Котел през 1792 година, служи в енорията в Карнобат. До 1794 година, когато става монах в Къпиновския манастир, прави многобройни пътувания до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси. На 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След размириците във Враца през 1797 г. напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин и този период спомага за изясняване на целите му като писател.

Около 1804-1805 г. завършва своята автобиография “Житие и страдания грешнаго Софрония”, отпечатана за първи път от Г. Раковски в “Дунавски лебед” (1861 г.). През 1806 г. издава първата печатна книга на новобългарски “Кириакодромион, сиреч Неделник”. Други негови произведения са: „Видинските сборници“ от 1802 г., „Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии“, превежда от гръцки език “Театрон политикон, сиреч Гражданское позорище” на Амвросий Марлиан (1809 г.), „Серафим, архиерей български“ (призив към българския народе по повод на Руско-турската война) и др.


Първата новобългарска печатна книга, издадена от Софроний Врачански през 1806-а

„Житие и страдание на грешния Софроний“ се смята за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ. Там той служи като висше духовно лице. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта на Софроний  не е изяснена, но се предполага, че това е 2 август 1813 година.

Канонизиран е за светец от Българската православна църква и патриарх Кирил през 1964 г.

Няколко цитата от Софроний Врачански:

„Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…“

„Защото человеческата душа доде не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси.“

„И приеха ме християните радостно, и ходех по църквите в недели, в празници, и полагах поучение по нашему болгарскому язику.“

“О, роде храбрий, болгари и верни християни! Стойте, крепите ся и не бойте ся…!”

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Райнер Мария Рилке: Красотата не е друго, освен начало на ужаса

Райнер Мария Рилке е роден на 4 декември 1875 г. в Прага, но е смятан за австрийски поет, тъй като пише главно на немски...

Маргарита Петкова: Зззззззлоба, зззззззавист… Зззззащо, бе?!

Завистта е един от седемте смъртни гряха. Не съм ги измисляла аз. Обаче имам собствена трактовка върху темата. Завистта поражда по някакъв необясним начин...

Смъртта е път, който вече си изминал ~ Жерар Филип

След себе си той оставя жив образа на пролет и младост. Красив, талантлив, аристократичен, скромен в живота, блестящ на екрана. Филмите на Жерар Филип...

Драмата „Непознати“ e големият победител на Британските независими филмови награди (видео)

Драмата "Непознати" (All of Us Strangers) e големият победител на Британските независими филмови награди (BIFA), предаде Ройтерс, цитирана от БТА. "Непознати" спечели седем отличия, след...

Кокошката е само средство за яйцето да създаде друго яйце ~ Самюъл Бътлър

Самюъл Бътлър живее и твори по време на Викторианската епоха. Известен е най-вече с утопичната си сатира „Erewhon“ и полуавтобиографичния му роман „The Way...