Накратко за и от майстора на съспенса, роден преди 121 години
Сър Алфред Джоузеф Хичкок е роден на 13 август 1899 г. в Лейтънстоун, Лондон. Баща му е продавач на птици. Алфред следва в колежа St. Ignatus, а след това в Университета в Лондон, където учи за инженер. През 1920 г. започва да работи във филмовата индустрия. За няколко години се издига до сценарист и асистент режисьор.
През 1926 г. Хичкок се жени за Алма Ревил, с която са заедно до смъртта на режисьора. Имат едно дете.
Дебютният режисьорски филм на Хичкок е „The Pleasure Garden“ (1925). Две години по-късно е премиерата на „The Lodger: A Story of the London Fog“, който разказва за семейство, което по погрешка решава, че съседът им е Джак Изкормвача. След този филм Хичкок избира жанра трилър за основен в своята кариера.
През 1929 г. излиза „Blackmail“, който се превръща в първия супер успешен британски звуков филм. През 30-те години Алфред Хичкок режисира някои от своите класически „съспенс“ филми като „Мъжът, който знаеше твърде много“ (1934), „The Thirty-nine Steps“ (1935), „Саботаж“ (1936) и „The Lady Vanishes“ (1938). През 1939 г. Хичкок напуска Англия и заминава за Холивуд. Още първият му филм в САЩ – „Ребека“ (1940), получава номинация за „Оскар“ за най-добър филм.
В следващите три десетилетия Хичкок прави по филм на година в системата на Холивуд. Сред по-важните филми от този период са „Suspicion“ (1941), „Shadow of a Doubt“ (1943), „Lifeboat“ (1944), „Spellbound“ (1945) и „Въжето“ (1946), който е заснет в по-малко от десет кадъра. През 1948 г. Хичкок става продуцент на филмите си и през 50-те години снима серия високобюджетни заглавия с най-известните американски актьори от този период. Сред филмите са „Strangers on a Train“ (1951), „Dial M for Murder“ (1954), „Rear Window“ (1954), „To Catch a Thief“ (1954), „Мъжът, който знаеше твърде много“ (1955), римейк на този от 1934 г., „Vertigo“ (1958) и „Север-северозапад“ (1959).
„Птиците“
През 60-те години Алфред Хичкок създава трилърите „Психо“ (1960), „Птиците“ (1963) и „Марни“ (1964).
Като цяло филмите на британския режисьор се фокусират или върху убийство, или върху шпионаж. Сюжетът се изгражда чрез заблуда на зрителите и така типичния „съспенс“. Три основни теми използва Хичкок. Най-често употребяваната е за невинен мъж, погрешно обвинен в престъпление, който трябва сам да достигне до истинския извършител, за да изчисти името си. Втората тематична линия е за виновната жена, която омайва мъжа и накрая или го унищожава, или е спасена от него. Третият често срещан сюжет е за убиец, чиято идентичност се разкрива с развитието на филма.
Освен че става майстор на съспенса, Хичкок използва в своите филми иновативни снимачни точки и движения на камерата, експериментира в монтажа и музиката.
Алфред Хичкок умира на 29 април 1980 г. в Калифорния.
Ето някои от откровенията на „страшния“ режисьор:
„Аз мога да екранизирам и “Пепеляшка”, само че зрителите ще търсят трупа в каляската.“
„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“
„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече места остават за въображението, толкова по-добре.“
„Щастлив брак – това е брак, в който мъжа разбира всяка дума, която не е казала жената.“
„За мен „Психо“ беше голяма комедия. Трябваше да бъде.“
„Дължината на един филм трябва да е директно свързана с издръжливостта на пикочния мехур.“
„Всички любовни сцени, които започват на снимачната площадка, завършват в гардеробната.“
„Филмът трябва да започва със земетресение, а след това напрежението трябва да нараства.“
„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“
„Дисни е най-добър в избора на актьорите. Ако някой не му харесва, просто го изтрива.“
„Гледката на убийства по телевизията помага да се справяме с враждебността си. Ако някой не изпитва никаква враждебност – нека гледа реклами.“
„Има няколко разлики между един футболен мач и някоя революция. На първо място футболният мач обикновено трае по-дълго и участниците носят униформи. Освен това, контузиите там са по-чести.“
„Да те ударят не е толкова ужасно, ужасно е самото очакване.“
„Индивидуален стил – това е плагиат по отношение на самия себе си.“
Биографична справка – div.bg; Снимка: DeviantArt
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/