Михаил Белчев е от онези поети, които не се нуждаят от специално представяне. Ако някой не е чел стихотворенията му, със сигурност ги е чувал като песни, изпяти от най-добрите ни изпълнители.
Мишо Белчев е роден на 13 август 1946 г. в София. Завършва IV курс на ВМГИ и телевизионна режисура в Санкт Петербург. Първият му успех е през 1968 г. на Световния фестивал на младежта и студентите. Има 9 награди от фестивала „Златният Орфей“, а през 1996-а е отличен със статуетката за цялостно творчество. Присъства в енциклопедиите за поп и рок музика в България „Кой кой е“ в световната поп музика 1996/1997 г. на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България“ 1998 г., в Българския енциклопедичен речник.
Бардът е единственият, който фигурира шест пъти в класацията на БГ радио на 2016-а за „100-те най-велики БГ текста“. Пее „Не остарявай, любов“ по стиховете на Недялко Йорданов. Пише „По първи петли“ с музиката на Стефан Димитров за великия евъргрийн на Васко Найденов. Реди думите за „Живот“ за Вили Кавалджиев – друга изключителна композиция на Стефан Димитров. „Добри познати“ е легендарния дует с Искра Радева. „След 10 години“ на ФСБ е с думите на Мишо Белчев. И – „Булевардът“ по текст на Миряна Башева с мелодията на Белчев.
Представяме ви три стихотворения от МихаилБелчев:
И УТРЕ Е ДЕН
Пак говорим с теб по телефона
Тази нощ за мен той е икона.
Този път ще чуеш истини,
скрити в първата ми изповед.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но сънен глас отегчен
идва чужд и далечен.
И уморен казвам : „Лека нощ!
И утре е ден.
Още ли обичаш бяла роза?
Можеш ли в снега да тичаш боса?
Още ли сънуваш мен и теб във някой град
с гълъби и със зелен площад?
Но глух сигнал отдалеч
идва чужд и безплътен.
И уморен казвам: „Лека нощ!“
И утре е ден.
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
„Само теб обичам!“
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лято
на клада на бездушния,
а времето тече спокойно тук.
В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах:
„Само теб обичам!“
Сега умират чайки
в средата на небето,
а стаята ми диша някой друг.
Сега пристига зима
със скука и съмнения
и времето тече спокойно тук.
ЕДВА СЕГА
На Г. Денков
Едва сега разбирам
как бавно остарявам
и всяка нова зима
с тъга си подарявам.
Домът ми става тесен.
Светът не е за двама
и търся зад вратата
все някаква измама.
Опитвам се да бъда
и весел, и разумен,
а нещо все не стига
и се оглеждам гузен.
Обсъждаха ме много,
но длъжен не оставах
и затова от скоро
разбрах, че остарявам.
Забравям телефони
и все по-рядко търся,
но в някоя кабина
навярно ще осъмна.
За пет стотинки кой ли
ще поговори с мене –
за вчерашни тревоги
и за дъждовно време.
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
