„Опера за три гроша”, „Добрият човек от Сечуан”, „Майка Кураж и нейните деца”, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, „Кавказкият тебеширен кръг”, „Животът на Галилей”… Само една от тези пиеси да беше написал, Бертолт Брехт щеше да влезе златните страници на световната драматургия. А неговото творчество е необятно – освен прекрасни текстове за театър, той оставя богато наследство от поезия и проза. Вероятно щеше да пише още, ако преди 62 години на днешния ден – 14 август 1956-а, не напуска завинаги сцената на живота.
Ойген Бертолт Фридрих Брехт е роден в Аугсбург, Южна Германия, в семейството на фабрикант. В Мюнхен учи различни специалности. Естествени науки, медицина и литература – всичко това му дава богата база от познания, която няма как да не се отрази по най-добрия начин върху него като писател. Към това се добавя и опитът от Първата световна война, където Брехт е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. А който един ден Европа вече не е поле за бойни действия, той се посвещава на литературата и театъра. Развива идеята си за т.нар. епически театър. През 1928 г. се жени за известната актриса Хелене Вайгел и заедно се превръщат в любимци на публиката. Най-големият им успех идва с „Опера за три гроша”, поставена за пръв път през същата година.
Бертолт Брехт е и поет, и драматург, и режисьор, и теоретик в областта на театралното изкуство. С налагането на националсоциалистическата диктатура в Германия, е принуден да емигрира в Дания. Немското му гражданство е отнето, а творбите му са изгорени. През 1941 г. се преселва в Съединените щати с мечтата да успее да се реализира като сценарист в Холивуд. Вместо това няколко години по-късно е обявен за комунист и едва се отървава от затвора. През 1948 г. Брехт и Хелене поемат към Европа и се установяват в Източна Германия. Заедно създават световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл”. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика – Георг Фридрих Хегел. Днес иметона Бертолт Брехт вече е емблема за майсторски теаър.
Представяме ви избрани мисли от Брехт, публикувани в wikiquote.org:
„Гладни човеко, посегни към книгата – тя е оръжие!“
„Човешката раса има склонност да помни насилието, а не ласките. Какво остава от целувките? Раните, от друга страна, оставят белези.“
„Понякога е по-важно да бъдеш човек, отколкото да имаш добър вкус.“
„Не се страхувай толкова от смъртта, а от неадекватния живот.“
„Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини.“
„Всички преследват щастието, без да знаят, че то им е по петите.“
„Интелигентността не е за да не правим никакви грешки, а за да ги разпознаем и поправим.“
„Държавата трябва да е така устроена, че между облагите на единиците и облагите на обществото да няма разлика.“
„Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма.“
„Какво е ограбването на банка, в сравнение с основаването на банка?“
„Лекомисленият човек, незнаещ истината, се изразява абстрактно, високопарно и неточно.“
„Най-важното е да се научат хората да мислят.“
„Ние – това е повече, отколкото аз и ти.“
„Потисниците от различните епохи не се крият под една и съща маска.“
„Често истината ни изглежда вероятна само с помощта на малки лъжи.“
Заглавна снимка: HA Schult
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
