И с твойте устни помрачени, смъртта ми нека да ме вземе… ~ Федерико Гарсия Лорка

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Федерико Гарсия Лорка е вероятно най-значителният испански поет и драматург на XX век, написал едни от най-хубавите творби в световната поезия, превеждани на много езици. Той е роден във Фуенте Вакерос, Гранада (Андалусия) на 05.06.1899 г. През 1928 г. излиза книгата му „Цигански балади“, която веднага донася на Лорка широка известност и претърпява седем издания през оставащите осем години от живота му. Лорка е също и художник, виртуозен пианист, китарист и композитор. Поезията и пиесите му комбинират елементи от андалузкия фолклор със сложни и често сюрреалистични поетични техники, в разрез с всички социални и образователни бариери. Счита се, че той е успял в създаването на жизнеспособeн поетичeн стил за сцената, превъзхождащ работите на неговите съвременници Йейтс, Елиот и Клодел. Животът му е трагично прекъснат на днешния 19 август през 1936 г., едва навършил 37 години.

Резултат с изображение за federico garcia lorca

Представяме ви две стихотворение от Лорка в превод на Живка Балтаджиева:

ГАЗЕЛА ЗА НЕЧАКАНАТА ЛЮБОВ

За мен дъхът на твойто лоно,
дъх на магнолия сумрачна.
За никой друг такава жертва –
като колибри любовта ти
между зъбите затрептяло.

Хиляди кончета персийски
върху челото твое лунно бълнуваха
четири нощи, докато талията твоя,
топяща снегове, обяздвах.

Сред кости и жасмин
растеше отмалата на твоя поглед.
Да ти даря, в гръдта си дирех
онези мраморни скрижали, които казват: вечно
вечно; да бъде вечната градина
на моите предсмъртни мъки телцето твое,
мимолетно, кръвта ти – в мойте устни топла
и с твойте устни помрачени, смъртта ми
нека да ме вземе.

КАСИДА ЗА ПЛАЧА

Аз залостих балкона си,
че не исках да чувам плача.
Но зад всички стени, да, зад всички стени,
само плач във слуха се забива.

Рядко ангел запява,
рядко куче пролайва тук-там
и се блъска в дланта ми
на хиляди цигулки простора.

А плачът,
а плачът, сякаш куче по всички следи,
а плачът, сякаш ангел всемирен,
а плачът, сякаш цигулка безмерна струи
и вятърът също душат го сълзи.
Само плач до ушите достига.

* Касида – поетичен жанр с арабско-персийски произход, обозначаващ тържествено хвалебствено стихотворение

Заглавна снимка: flickr.com

ARTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Жак Офенбах – виновникът за „развратното“ събличане в ритъма на канкан

Смята се, че канканът (или френският танц, както го наричат англичаните, на френски буквално – шум, суматоха) се е появил в Париж през 30­-те...

С най-дългия ден в годината започва празник до безкрай

Тази вечер, малко преди полунощ, настъпва астрономическото лято. Най-дългият ден в годината. Ден, който изпълва душите ни с очакване хубавото да се случи. Нищо не...

Ицко Финци ще представи днес книгата си „Пет пиеси, разказани от актьор“

Днес в кино "Влайкова" в 18.30 часа ще бъде представена книгата на Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор", съобщиха от екипа на издателя...

ДА гледаш и да виждаш

На днешния ден, 20 юни, през 1925 година от света на живите си отива едно от големите имена в психотерапията – Йозеф Бройер. Предлагаме...

Салман Рушси: Книгата е версия на света. Ако не я харесваш, я игнорираш.

Ахмед Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Роден е на 19 юни през 1947 година в Бомбай. Стилът му, смесващ митология и фантазия...