Да имаш въображение, значи да виждаш красотата и без да държиш очите си затворени. Животът е странно нещо. Той ни променя с всяка секунда. Началото винаги става по-осезаемо, когато наближи краят. Трябва да започнем да трупаме своите истински спомени и да се отдадем на импровизацията.
В живота е пълно с хора, които биха искали да ни обичат и да ни държат за ръка. Има хиляди думи, които чакат да бъдат казани на някого тук и сега. Има и много мълчание за крещене. Има. На пазара за мечти и спомени всичко е възможно. Доказа го един писател, който не престана да съществува като дете – вярващ до последно, обичащ до последен дъх, наивен за любовта в най-прекрасния смисъл на думата.
Авторът на „Вино от глухарчета“ се ражда се на 22 август през 1920 година в САЩ. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност постига при излизането на сборника „Марсиански хроники“ (1950).
За себе си казва:
„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“
Рей Бредбъри е носител на наградите „О’Хенри“, награда „Бенджамин Франклин“, награда на Американската академия, премията „Гандалф“. Той е удостоен с титлата „гранд-мастер“ през 1988-ма. Автор е на романи, сборници, разкази, пиеси и киносценарии, дори се изявява на поетическото поприще. Сред незабравимите му произведения са „451 градуса по Фаренхайт“, „Вино от глухарчета“, „Дървото на вси светии“, „Смъртта е занимание самотно“, „Гробище за лунатици“, „Зелени сенки, Бял кит“, „Сбогом, Лято“ и др. Умира на 5 юни през 2012 година в Лос Анджелис.
Представяме ви избрани цитати на мечтателя Бредбъри:
„Има престъпления, които са по-лоши от това да се горят книги. Например – да не се четат.”
„Книгите са само едно от хранилищата, където пазим това, което се страхуваме да не забравим.”
„Няма бъдеще за е-книгите, защото това не са книги. Е-книгите миришат на изгорено гориво.”
„Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, обикалящи с кибрити за тази цел в ръцете.”
„Когато човек е на 17, знае всичко. Когато е на 27 и продължава да знае всичко, значи все още е на 17.”
„Първият урок, който ти дава животът е, че си глупак. Последният – че си все същият този глупак.”
”Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.”
„Най-голямата тайна на творчеството е да се отнасяте към идеите си като към котки – просто ги накарайте да ви следват.“
„Не се нуждая от аларма, идеите ми ме будят.”
„Ние сме невъзможност в една невъзможна вселена.”
„Лудостта е относителна. Тя зависи от това кой кого в коя клетка е затворил.“
„Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя.“
“У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи – за извор на основни истини, а себе си – за пророци.“
„Всеки човек в себе си е сам.“
„Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!”
„Знаете ли защо учителите ме използват? Защото не съм искрен. Говоря с метафори. Всяка една от моите истории е метафора, която може да се запомни.”
„Не се страхувам от машините. Не мисля, че роботите са ни превзели. Мисля, че хората, които си играят с играчки, са ни превзели. И ако не им вземем играчките от ръцете, сме глупаци.”
„Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш.”
„Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре.”
„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде вземан на сериозно.”
„Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу.”
„Трябва да се движим във вселената. Човечеството трябва да се спасява само. Трябва да избягаме от опасността на войната и политиката. Трябва да станем космонавти, да „отидем” във Вселената и сами да намерим Бог.”
„Защо да бъдат клонирани хора, като можеш да отидеш с някой в леглото и да направите бебе? Хайде, глупаво е!”
„Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно.”
„Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам, че съм един от тях.”
„Изпитах най-простичкото и най-голямо щастие на света – бях жив!”
„Любовта – това е да искаш да преживееш с някого всички годишни времена.”
„Злото има само една сила – тази, която самите ние му даваме.”
„Ние имаме само едно задължение – да бъдем щастливи.”
„Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!”
„Времето хипнотизира. Когато си деветгодишен, струва ти се, че винаги си бил на девет и всякога ще бъдеш. Когато си на трийсет, струва ти се, че всякога си бил закрепен на този светъл ръб на средната възраст. А станеш ли на седемдесет, винаги и завинаги си на седемдесет. Човек живее в настоящето, той е впримчен в своето младо „днес“ или в старото си „днеска“, но друго „днеска“ на този свят не съществува.“
„Вие всъщност нямате нужда от книги, а от някои от нещата, които едно време се казваха в книгите. Същите неща би могло и днес да ги има в програмите на „семействата“ в телевизионните гостни. Програмите на радиото или телевизията и днес биха могли да бъдат проводник на знания, но не са. Не, не само от книги имате нужда вие! Търсете онова, от което имате нужда навсякъде, където можете да го намерите – в стари грамофонни плочи, в стари филми, стари приятели: търсете го в природата, търсете го у самите себе си. Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим… На първо място, знаете ли защо книги като тези са толкова ценни? Защото в тях има качество.“
„Когато остарееш като мене, тогава ще разбереш, че малките радости и малките неща струват повече от големите. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово пътешествие с най-бързия автомобил и знаеш ли защо? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които растат. Имаш достатъчно време да търсиш и да откриваш.“
Димитър Янков
ARTday.bg
