Всички те са част от емблематичния силует на старо Търново
Самоукият майстор Стоян Герганов създава над 50 емблематични къщи – част от следосвобожденския силует на старо Търново, разказа в интервю за БТА арх. Донка Колева, главен експерт в Дирекция „Култура и туризъм“ към община Велико Търново. От години Колева събира документи, снимки и данни за живота, историята и работата на строителя.
Стоян Герганов е родом от село Керека и учи занаят при дюлгерите на Дряновската строителна школа, към която принадлежи и Колю Фичето. Събраните данни документират, че периодът в който майсторът Стоян Герганов изгражда къщи, обществени сгради, мостове и други съоръжения е от 1889 г. до 1906 година. Първоначално той е показал умения да разчита скици и проекти, направени от други архитекти, предимно с европейско образование. По-късно се научава сам да проектира, а наследството останало и до днес от самоукия архитект е впечатляващо, посочи арх. Колева.
Първата задача, която му била възложена, е да построи каменната ограда на Девическата гимназия, сега сградата на факултета по Изобразителни изкуства на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ в центъра на града. По-късно през 1892 г. изгражда дървеното скеле, ползвано при заварките и занитването на Стамболовия мост. Задачата е била изключително важна и отговорна, защото благодарение на скелето, издигнато от майстора е изградена първата свободна висяща безподпорна конструкция в мостостроенето в България. След като се доказва с успешно изпълнената задача, майстор Герганов започва да гради къщите на знатните по онова време търновци.
Една от първите къщи, проектирана и издигната от него е на адвоката Моско Добринов, която е запазена и до днес и се намира до читалище „Надежда“.
Най-представителният хотел в Търново в началото на двайсети век – „Цар Борис Трети“, собственост на братята Шопови, също е строен от Стоян Герганов през 1894 година. Металният парапет на балконите е бил поръчан специално във виенската фирма за метални леярски изделия „Вагнер“, а това е същата фирма, построила Орлов и Лъвов мост в София.
В този период Герганов изгражда фабриката за бира на братя Хаджиславчеви по немски проект. Майсторът построява дома на Панайот х. Панайотов, известен търновски печатар и книгоиздател, като я проектира с отделни входове за дюкяните и печатницата, и отделна врата за жилището.
Строителят подхожда по нестандартен начин при изграждането на жилищата на други двама видни търновци – печатарят Ефрем Попхристов и часовникарят Григор Атанасов. Двете къщи са с общ проход между тях. Сградите са запазени и се намират на ул. „Иван Вазов“ номер 8 и 10. В съседство е Киселовата къща, също изградена от търновския майстор. Първоначално тя е била собственост на аптекаря Панайот Славчев, после е преустроявана от Стефан Киселов и е известна с това, че цар Фердинанд е отсядал в нея, при посещенията си в Търново, разказва арх.Колева.
Къщата на хайдут Стойко
През 1893 година търновският сградостроител издига къщата на видния адвокат Марко Тотев и на търговеца Иван Халачев. Те са запазени и до днес, намират се в центъра на града, в непосредствена близост до сградата на пощата. Според арх. Донка Колева, изключително ценно е , че благодарение на запазените сведения за Стоян Герганов, днес са ясни първите собственици на тези домове. „Къщите са безмълвни свидетели на различни истории и човешки съдби, когато разкрием културно-историческата им стойност, ще можем да предотвратим тяхното разрушаване и заличаване“, отбеляза тя.
Красивите следосвобожденски сгради са правени с много средства, но и с много вкус. Фасадите са с белезите на европейската архитектура, съчетаваща модерните стилове и тенденции на Барока и Сецесиона. Освен красотата на пиластрите, корнизите, подпрозоречните пана, двукрилите врати, големите витрини, които са характерни за къщите от този период, те носят духа на историята и на Търново, посочи експертът.
Стоян Герганов е имал двама сина Цоньо и Рашко Герганови. По-голямата част от сведенията, които арх. Колева е събрала, са останали от Цоньо Герганов. По-големият син – Рашко, е живеел в Мичиган, където е работил като архитект и е преподавал в Мичиганския университет.
Арх. Колева посочи, че една от целите й е, чрез уникалното дело на търновския майстор-строител да популяризира търновската къща от периода след Освобождението. Тя смята, че архитектурното изкуство съхранява спомените за епохата, нравите, къщите и техните интересни собственици.
Заглавна снимка: Самоводската чаршия на града
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
