Тя е една от иконите в родната поезия. Той е от великите поети и интелектуалци на България. Мара Белчева и Пенчо Славейков остават сред двойките, за които любовта и духът вървят ръка за ръка.
Другата голяма поетеса Елисавета Багряна разказва пред биографите си Блага Димитрова и Йордан Василев в „Дни черни и бели“ за първата си среща с Мара Белчева. Заедно с Дора Габе пият кафе при обща позната. Макар и на почтени години, спътничката на Пенчо Славейков е достолепна и изискана дама. Двете по-млади поетеси обаче са потресени от дребен неин жест. След като разказва с обожание за отдавна покойния си любим, най-накрая въздъхва, вдига леко полите на дългата си рокля и започва да оправя копринените чорапи. Изважда елегантна гилза червило от чантичката си и освежава стария слой.
Жената на всички времена Мара Белчева остава в историята като най-близкия приятел на поета. И не само. Тя е негова
сродна душа и любовница,
с която Славейков-младши идеално си пасва. Неслучайно поетът, който страда от физически недъг, пише прекрасни любовни стихове, пълни със загатната еротика и огромна нежност. Преди смъртта си Мара Белчева разкрива, че връзката им съвсем не е била платонична, както и връзката й с други мъже по нейния път. Чувствата са химия, а между тях двамата тече направо ток, за който всеки може да им завиди.
Със сигурност фината и елегантна Мара Белчева е привличала като магнит мъжете. И то не какви да е. Красавицата, родена под знака на Девата на 8 септември 1868 г. в Севлиево, завършва средно образование в Търново. Следва висш девически институт във Виена. Изисканата учителка е сред най-добрите партии в Русе. Колегите й я ухажват лудо, първите хора на града я сватосват за синовете и племенниците си. Руса, синеока, стройна и красива, тя е уникално съчетание на добро възпитание, отлично образование и поетичен талант. Сърцето и ръката й обаче спечелва завършилият политически и икономически науки в Париж Христо Белчев от Велико Търново. Двамата са великолепна двойка. На всичкото отгоре съпругът прави кариера, издига се по йерархията и стига до министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Княз Фердинанд, който се слави като фустогонец, започва да преследва красивата и млада Мара Белчева. Положението е деликатно. Тя няма как направо да му откаже, за да не навреди на мъжа си, в същото време съвсем целият двор я одумва, че
тайно се среща с Лисицата
Все пак младата дама успява да остане негова любимка, без да накърни брака си. Надали князът се е интересувал от поезията, която тя обожава и за която обича да води светски разговори. Но толкова хлътва по чаровницата, че от куртоазия става почитател на музата. Най-злостните клюки дори гласят, че убийството на министър Белчев в центъра на София не е нито политическо, нито недоразумение, а инсценировка на австриеца, за да се освободи от съперника в секса и не съвсем долюбвания от него министър.
Факт е обаче, че веднага след неговата смърт през 1891 г. Мара Белчева стъпва здраво на краката си и заминава за Виена, за да следва филология. По-късно в кабинета на българския княз попада писмо от известен чуждестранен търговец, с когото тя се запознава в столицата на Австро-Унгария. Излиза, че той й приписал доста имоти.
Когато се прибира в София, страстите са се уталожили. Князът има други фаворитки, Султана Рачо Петрова дирижира голяма част от интригите, но естествено Мара е добре дошла на всички приеми и светски събития. Фердинанд я ощастливява и с голяма заплата на придворна дама.
Съдбата среща поетесата с Пенчо Славейков на литературно четене. Той е хуманист, демократ, антимонархист и се слави със злъчния си език. Двамата стават неразделни. Годината е 1903. Тяхната интимна връзка задълго става любима тема на сбирките на столичния хайлайф.
Белчева е най-близкият му човек и не се отделя от него до смъртта му.
Защото за големия поет Мара Белчева е откритие. Среща я след трагични събития в личния си живот и няколко любови. Първата му стихосбирка, която вижда бял свят, „Момини сълзи“ е посветена на Нина Маркова-Вълнарова. По-късно Пенчо Славейков издирва всички екземпляри и ги изгаря. Не се знае дали от яд и любовна мъка, или заради това, че не е харесвал стиховете си. По-късно, когато заминава да следва в Германия, българинът е направо обсебен от Гертруда Опсхюле, която обсипва с невероятни любовни писма, ухажва я по славянски, поднася й красиви подаръци. Но германката остава непреклонна. Според самия поет любовта му остава несподелена. А той жестоко наранен.
Все пак съдбата е благосклонна към него. Праща му любимата му Мара.
Освен поетеса Мара Белчева е от най-добрите преводачи на „Тъй рече Заратустра“ на Фридрих Ницше и на известния драматург Герхард Хауптман, чиято пиеса „Потъналата камбана“ е поставена в Народния театър през 1922 г.
, излезли през 1922 г. Тя добре е разбирала най-характерното, интересното и модерното, с което младият Славейков остава и досега в българската литература.
Каква е истинската история на любовта им в края на неговия път?
На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Поетът се отказва от длъжността и заминава за чужбина. Преди да отпътува, ръководи събрание, на което се учредява клон на дружеството „Приятели на руския народ“ с председател Анатол Франс. В края на август Славейков е в Цюрих, където го посреща Мара Белчева.
Двамата живеят в Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Поетът е в невероятна депресия, която влошава здравето му, но прави героични усилия да работи. В края на ноември решават да заминат на юг, в Италия.
Рим е предпочитаният град
на двамата поети. В него изкарват зимата. През пролетта на 1912 г. заминават за Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки лек за тялото и душата. В края на май пристигат в малкото курортното градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо, където на 28 май големият Славейков умира. Поради преждевременната му смърт предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на „Кървава песен“ и други негови творби, българинът да бъде удостоен с Нобелова награда не е разгледано от Нобеловия комитет. Погребан е в селското гробище, а костите му са пренесени в България през 1921 г. Мара Белчева
ходи на гроба му до смъртта си,
но винаги твърди, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
Портрет на Мара Белчева, автор Борис Георгиев
След смъртта му изящната и крехка жена се връща в България и става милосърдна сестра и учителка по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Някогашната красавица, една от големите поетеси на България и спътничка на Пенчо Славейков, умира в нищета през 1937 г. в София. Въпреки благодеянията на Фердинанд и имотите, които й се приписват. Домът й на днешната ул. „Христо Белчев“ дълги години съхранява духа на дамата, която до последните си дни организира поетични срещи на бяло сладко. Въпреки че е в краен недоимък, винаги е облечена елегантно и никога не се оплаква. И до последния си дъх остава вярна на мъжа на живота си.
Люсиена Крумова
Източник: standartnews.bg
АRTday.bg
