Арнолдо Дзоки, който пренесе флорентинската красота в България

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Не е случайно, че част от най-красивите паметници и сгради, издигнати в България в края на XIX и началото на XX, са дело на чужденци. Доказани по онова време архитекти и скулптори идват в новоосвободената балканска държава и придават елегантен европейски образ на тогавашното по-скоро селско лице на нейните градове. Един от тези самоотвержени и предани на каузата на изкуството творци е прочутият италиански скулптор Арнолдо Дзоки (дълго време изписван и като Цоки).

Той е флорентинската следа в градското ни скулптурно наследство. Негова е заслугата за знакови паметници като „Цар Освободител” в София и Монумента на Свободата в Русе.

Арнолдо Дзоки е роден на днешния ден – 20 септември, през 1862 г. във Флоренция, Италия. А да се родиш в този град, вероятно означава, че си попил в гените си умението да ваеш прекрасни фигури. Освен това бащата на Арнолдо – Емилио Дзоки, сам преподава уроци по скулптура на бъдещия световноизвестен майстор. С него днес се гордеят и аржентинците в Буенос Айрес, където издига паметник на Христофор Колумб, и египтяните в Кайро, където се извисява изваяният от флорентинеца св. Франциск от Асизи, и руснаците в Санкт Петербург, където той прави паметника на цар Александър Трети, и жителите на Болоня, където е Дзоки оставя своята представа за Гарибалди.

Той е човекът, който през 1900 г. печели обявения конкурс за Паметника на Цар Освободител в центъра на София. Заявки подават 90 скулптори от 13 държави, 32 са изпратените макети, но печели именно Арнолдо Дзоки. Избира го експертно жури, в което членуват именити личности като проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Роберт Бах от Русия, българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов, Петко Клисуров, арх. Никола Лазаров, инж. Стоимен Сарафов, Стоян Заимов и дипломати.

По странно стечение на обстоятелствата, точно на 38-ия си рожден ден – 20 септември 1900 г., Арнолдо Дзоки научава новината, че е победител в конкурса. Основният камък пък е положен на връх Гергьовден – 23 април 1901 г., а изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 г. Официалното му откриване и освещаване е на 30 август 1907 г. в присъствието на участници от Руско-турската война, царските фамилии на България и Русия, както и самият Арнолдо Дзоки.

Флорентинският майстор създава бронзови скулптурни творби и в други български градове като Севлиево, Ловеч, Оряхово. Авторският му отпечатък откриваме и в Дряновския манастир. Едно от най-величествените му произведения у нас е Статуята на Свободата в Русе, отдавна превърнала се в негов символ. А пловдивчани дължат на изключително талантливия флорентинец скулптурния фонтан в центъра на града.

Арналдо Дзоки умира през 1940 г. в Рим. Тогава е на 78, а творчеството му е известно по всички краища на света.

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Самотата в чист вид

"Най-лошото чувство е разочарованието. Не е обидата, нито ревността, нито омразата. След тях остава нещо в душата. Cлед разочарованието остава само празнота." Eрих Мария Ремарк,...

Парадоксите на мъжа с бомбето: Рене Магрит (видео)

Картините на един от големите сюрреалисти – Рене Магрит, роден на днешния 21 ноември през 1898 година, притежават поразяващ ефект. Без да губят предметната...

Абсурдни времена: Бананът, провъзгласен за изкуство, се продаде за 6.2 млн. долара

Най-скъпият банан в света беше купен за 6.2 милиона долара на търг, съобщиха световните агенции. Става дума за плода, залепен на стената със сребристо тиксо...

Волтер: На живите дължим уважението, на отишлите си от този свят – истината

Днес отблезязваме годишнина от рождението на френския писател и философ Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер. В негова чест споделяме с вас някои от най-емблематичните му...

Създателите на филма „Сватба“: Кината в България стъпкаха Хайтов!

Кината в България стъпкаха Хайтов! Въпреки доброто представяне на филма "Сватба", базиран на едноименния разказ на Николай Хайтов, част от българските киновериги го свалиха...