Когато се чувстваш най-зле, тогава винаги си сам… ~ Франсоаз САГАН

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Размишленията на писателката, познала френската тъга на голямата любов

Франсоаз Саган умира от белодробна емболия на 24 септември 2004 г. в Хонфльор, Франция. По нейна молба е погребана в родния си град. В речта си по повод нейна кончина, френският президент Жак Ширак заявява: „С нейната смърт Франция загуби един от своите най-блестящите и чувствителни писатели – видна фигура на литературния ни живот.“

Резултат с изображение за Françoise Sagan

Припомняме си размишленията на Саган:

„Когато сме пияни, можем да кажем истината и никой да не ни вярва.“

„Човек се ражда комарджия, както се ражда рижав, умен или злобен.“

„Може да се живее с двама мъже. Един, когото обичаш, и друг, на когото позволяваш да те обича.“

„Ах, никога няма да се откажа от чара на живота, защото го обичам. Красотата на дните, вълнението на нощите, главозамайването от алкохола и това от удоволствието, цигулките на нежността, възбудата от работата, здравето, това невероятно щастие да бъдеш жив, с цялото време пред себе си, целият този дълъг ден пред мен, преди сънят да ни скове отново в смъртна поза.“

„Аз съм тежък случай, който не се предава лесно.“

„Бракът – това е краят на ваканцията.“

„Човек трябва да знае, че никога нищо не притежаваме освен кожата си, костите си и походката си и че имаме право да нямаме нищо.“

„Това, което винаги ме е првличало, е да изпепелявам живота си, да пия, да се развличам, за да не мисля за нищо.“

„Когато се чувстваш най-зле, тогава винаги си сам.“

„Когато нямаш вече кого да прегърнеш и когато самотата е като работата ти, от която никой не се интересува, животът става тъжен.“

„Да пишеш не е по-амбициозна митомания от която и да е друга, тъй като лъжата, хубавата лъжа изисква талант.“

„За мен нравствеността се изразява чрез откази, чрез волята да се игнорират някои неща, например подлост и малодушие, низост, мерзост. Това е почти въпрос на естетика.“

„Много тесногръдо се отнасяме с мъртвите: едва са починали и ние ги поставяме в добре затворени черни кутии и после ги спускаме в земята. Отърваваме се от тях.“

„Да обичаш някого, означава да обичаш щастието на някого.“

„Ако не бяхме прогонили от речника си тази непредпазлива дума, защото е непредпазливо да я казваме, бих ти казала, че те обичам.“

„Не знам защо вкарват хората в затвора, че пушат хашиш. Това са нормални хора, които се чувстват анормално.“

„Всяко човешко същество е жертва на някой от тези трима диктатори: алкохола, дрогата, фармацевтиката.“

„Когато започваш да се отегчаваш, да трепериш от досада, тогава трябва да бягаш.“

„По дяволите, няма да умра, без да съм писала за важните неща, които ме интересуват.“

„Да напишеш роман, е като да изречеш лъжа…аз обичам да лъжа. Винаги съм лъгала.“

„За мен радостта е естественият изблик на щастието, а когато радостта е прикрита, това е вид изискана любезност.“

„Странно, моите приятелки се делят на две категории… Тези, които си позволяват всичко с момчетата и то с всички без изключение, и тези, които не си позволяват нищо… Аз не съм такава. За мен да се отдам на един мъж не е проблем, но при едно условие: при вида му на жената да ѝ се подкосяват краката, тя да се чувства сякаш ще рухне.“

„Човек се дрогира, защото животът е отегчителен, хората са досадни, няма вече толкова велики идеи, след които да вървиш, липсва подем. Сякаш слагаш преграда между себе си и живота. Единственото подходящо нещо – ако искаш да се измъкнеш интелигентно от живота – това е опиумът.“

„Когато се чувствам зле или отчаяна, ми се случва да пия. Хвърлям се към всичко, което ме прави екстравагантна, към всичко, което ме тласка към другите. Уискито ви тласка към другите, а опиумът ви кара да се свиете в себе си.“

„Сякаш животът е само един дълъг хлъзгав път, по който с пълна скорост се плъзваме към черен и непознат тунел и където отчаяно се опитваме да забием спирачки, наречени уиски, либриум или хероин, които една след друга се чупят.“

„Между един весел пияница в някоя кръчма, дебел, залитащ и отблъскващ, и слабичкия младеж, сам в стаята си, с треперещи ръце и спринцовка, забита в изпъкналата вена, се простира един свят, свят, в който ,,другите“ не съществуват: алкохоликът се налива открито, а наркоманът го прави тайно.“

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Лопе де Вега: Този, който е ядосан, винаги греши

Репутацията му го нарежда единствено след Мигел де Сервантес в испанската литература. Написал е около 3 000 сонета, 3 романа, 4 новели, 9 поетически...

Виртуозите 40 FINGERS и Матео Бочели се събраха за Коледен концерт

Прочутият италиански квартет китаристи 40 FINGERS бяха специални гости на Коледния концерт на Матео Бочели в Tauron Arena в Краков. Италианците бяха част от...

Размишления пред парадния вход (не по Некрасов)

В живота всички влизаме през парадния вход. Няма задни вратички, няма протекции, няма „Минете пред другите, щото сте с връзки”. С плач възвестяваме, че...

Помагай на този, който е способен да помогне сам на себе си ~ Андрю Карнеги

Андрю Карнеги се ражда на 25 ноември 1835 г. в Дънфърмлин, Обединено кралство. Голям бизнесмен, но и отявлен филантроп, той пристига в САЩ през...

Нощ на европейското кино

Творческа Европа МЕДИА, програмата на ЕС в подкрепа на европейския аудиовизуален сектор, и мрежата Europa Cinemas си партнират за седма поредна година, за да...