Три стихотворения от Багряна, Яворов и Дебелянов в Деня на музиката и поезията
На 1 октомври се чества Денят на музиката и поезията. Тези две изкуства са взаимно свързани и за тях винаги е необходимо вдъхновение. Понякога един прекрасен стих се ражда на фона на красива музика, а музиката е поезия без думи. За нея Виктор Юго казва „Музиката изразява това, което не моеж да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено“. Поезията е магията на словото. Тя е рима и ритъм, тя е мисъл и музика.
Музиката е универсален и международен език, а според последните проучвания Великобритания и Финландия децата възприемат по-лесно музиката, отколкото човешката реч. Доказано е също, че колкото повече музика слушат децата, толкова повече се усмихват, а класическата музика има уникално въздействие върху емоционалното и интелектуално развитие на бебетата. Може би не случайно за Ден на музиката е избрана тази дата, на която църквата чества паметта на двама изключителни църковни песнописци – св . Йоан Кукузел и св. Роман Сладкопевец. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.
Сега си пуснете някоя любима песен за фон и прочетете стихотворенията, които сме подбрали. Денят ви със сигурност ще стане по-хубав!
ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
От П. К. Яворов
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете, душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях –
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! –
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…
ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ ТИХИЯ ДВОР…
От Димчо Дебелянов
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? –
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
оята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? –
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни –
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
УНЕС
От Елисавета Багряна
Говори, говори, говори! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…
Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
зи път накъде лъкатуши?
Там ли, дато свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?
– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
