На любовта пред вечния олтар: Николай Лилиев

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!“

Неговите думи докосват сърцето, а душата направо ликува. Лилиев е поет, който ни напомня, че никога не е късно да бъдем романтични. Стиховете му омайват, правят ни по-добри хора. Творчеството на поета заслужено се нарежда сред шедьоврите на българската литература.

Николай Лилиев се ражда на 26 май през 1885 година в Стара Загора. Расте в семейство на потомствени учители, но остава сирак още като малко дете. Тежкият му живот отключва най-чувствителните кътчета на таланта му, благодарение на който с лекота изважда наяве съвършенството на българския език.

Направил е достатъчно много не само като поет. Той има особен принос върху развитието на театралната култура в България. Привлича на своя страна най-добрите преводачи в страната по онова време и успява да ни „подари” огромна част европейската класическа драма – Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“).

От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критическите полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система.

Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представлява нова степен в културата на лирическото изразяване.

След 1944 поезията му е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната литературна критика.

Николай Лилиев умира на днешния ден, 6 октомври, през 1960 година.

Представяме ви три стихотворения на поета:

*****

Тихата бащина стряха…
Тихата бащина стряха!
Тамо шумяха някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха,
сякаш не бяха,
сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,
думи невинни
ронеше ясна луна.
Слушаха, ден не видели,
чисти и бели,
бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи.

ЗАЩО МИ ВДЪХНА…

Защо ми вдъхна тоя чуден дар,
пред всеки поглед сам да се разтварям,
като ненужна жертва да изграям
на любовта пред вечния олтар;

сърцето ми да бъде нежен съд
на цъфнали надежди и копнежи
и в своята самотност да бележи
измамите всред земния си път?

Защо ми даде тия светлини,
да ме обливат с острия си блясък
и да разкриват сънния захлас

на дните ми, отплиснали вълни,
събудени от делничния крясък
на земното, в което чезна аз?

БЕЗКРАЙНА ЖАЛ…

Бзкрайна жал и жив мъртвец смутяват мойто ложе,
и саван бял, и бял венец ранена мощ тревожи.

Долавям звук, и нечий глас да стене из простора –
не съм за тук, не съм за вас, о бедни, бедни хора!

Отрано глух, отрано лед останах за живота,
загубих слух, загубих глед, загубих всяка нота.

Сред мойта нощ, пред моя праг, лъча не ще ли блесне?
О мрачен вожд, о черен знак, о тъжни, тъжни песни!

Безкрайна жал и мрак ранил покриват мойто ложе.
Не съм живял, самин съм бил, смили се, тъмни боже!

Борис Белев

АRTday.bg

Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Лазаровден – един от най-хубавите народни обичаи

Лазаровден е един от най-хубавите народни обичаи. На този ден църквата чества възкръсването на Лазар. Според Библията действията на Исус около гроба на мъртвия...

Хоризонтът в стихотворение на Станка Пенчева

ХОРИЗОНТ От Станка Пенчева Отиват си от нас децата ни, отиват към пясъка на своите миражи, към лабиринтите на свойте минотаври, към своите помийни ями, триумфални арки, тресавища, каменоломни, звездопади... Отиват си от нас....

Книга за Красимира Колдамова излиза в Световния ден на балета

Книга за примата на българския балет и изтъкнат балетен педагог Красимира Колдамова излиза в Международния ден на балета 29 април. „Балерината Колдамова“ с автор...

8 думи, „изобретени“ от Уилям Шекспир

Шекспир е навярно най-известният писател, който някога е творил на тази земя – и определено най-играният по световните сцени. Той е роден в Статфорд,...

Анита Лус: Паметта е по-трудна за изтриване от мастилото

Знаменитата писателка, драматург и продуцент се ражда на днешния ден, 26 април, през 1889 година. Световна слава добива с романа си „Джентълмените предпочитат блондинки“....