Роденият на днешния ден Евлоги Георгиев дарява 6 милиона лева и имот, за да се издигне храм на знанието. Можел е да ги изхарчи по всякакъв начин, можел е да ги остави на близките си, но ги завещава на нова България за просвета на нейните млади хора с думите: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.”
Прословута е сагата със завещанието на най-богатия българин от края на 19 век. След дълга и изключително далновидна предприемаческа и търговска дейност със страни като Гърция, Англия, Русия и Румъния, Евлоги Георгиев и неговият брат Христо натрупват богатство, голяма част от което дават за благотворителност. Христо умира твърде млад – едва на 48 през 1872-ра, а Евлоги продължва общото им дело чак до края на дните си. Подпомага издръжката на бедни български студенти в чужбина, финансира дейността различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др.
Голямата му мечта е единственото Висше училище в Княжество България да има собствен дом. Затова прави завещание, което е отворено на 9 юли 1897 г., два дни след смъртта на благодетеля. За изумление на роднините му, в него пише следното:
„Всеки знае, че човек е смъртен… Пари, пари, пари….16 000 лв. на роднини, 20 000 лв. на българската църква в Букурещ, 40 000 лв. на букурещкия университет, 30 000 лв. на община Галац, 5000 лв. на букурещкия приют „Елена”… И т.н.” По своя воля и по волята на брат си Христо всичкия си движим и недвижим имот Евлоги оставя след смъртта си на г-н Иван Евстатиев Гешов като негов универсален наследник в следните задължения:
Да инвестира 6 000 000 лв. в ценни книжа или в купуване на недвижими имоти в Българи и Румелия. Ценните книжа и имотите са под разпореждане на новосъздадена Ефория, която трябва да „основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името: Братия Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово.
Ефорията ще постави в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигне в наша памет две мраморни статуи. Научните предмети, които ще се преподават в това училище, да бъдат преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията. От излишните приходи на училището Ефорията е задължена да изпраща в странство младежи от Карлово и от Македония, за да си усъвършенствуват образованието в някой научен клон, който ще определи Ефорията.
След като свършат тия младежи образованието си, на тяхно място ще се изпращат други, все по горе казания начин. Ще се изпращат младежи бедни и прилежни и чрез конкурс. Тия младежи след като завършат образованието си да се връщат в Отечеството си и да служат като професори в продължение на четири години. Българското народно събрание ще има право на контрол върху доходите на тоя фонд.”
Сградата на Ректората е тържествено осветена на 16 декември 1934 г. От двете страни на входа са бронзовите фигури на Евлоги и Христо Георгиеви, дело на скулптора Кирил Шиваров
Оспорването на завещанието от страна на родните се превръща в държавен проблем, от който недоумяват поканените за консултанти експерти от чужбина. Така или иначе, волята на благодетеля е спазена. Днес статуите на Евлоги и Христо Георгиеви „пазят” входа на Софийския университет. Но пазим ли завета им за „усъвършенствуване на образованието на младите българи”…
На заглавната снимка – статуята на Евлоги Георгиев пред ректората на СУ „Св. Климент Охридски“
Борис Белев
АRTday.bg
