Малцина може би ще реагират веднага при споменаването на името Агне́шка Оше́цка. Но когато добавим „Апетит за череши”, вероятно ще видим усмивки. Именно Ошецка е една от авторите на нашумелия спектакъл, който е в афиша на Театър „София” (музиката е композирана от Мачей Малецки). А ако отидем още по-назад във времето, ще открием, че поетесата е написала текстовете за повече от 2000 песни, много от които отдавна са признати за поп класики. По-възрастното поколение със сигурност помни „Бягай, мое сърце”, изпълнявана от популярната навремето група „Червените китари” – песен, която се пее и до днес в нови аранжименти от млади изпълнители в Полша.
Приживе Ошецка се шегува, че връзката й с песента трябвало да бъде студентски роман, но се превърнала в съпружески брак за цял живот – плод на тази любов са стиховете за песни, издадени в сборниците „Жива реклама”, „Пеещи писма”, „Изкустен мед”, „Сантименти” и др.
Агнешка Ошецка е родена преди 81 години – на 9 октомври 1936 г. във Варшава. Завършва журналистика във Варшавския университет, а след това и Висшето филмово и театрално училище в Лодз. Една от най-известните и ексцентрични полски поетеси на ХХ век е и журналист, есеист и драматург, а личният й живот е бурен, с многобройни връзки и раздели. Ето какво пише за нея Антоанета Попова, един от преводачите на Ошецка на български език:
„Агнешка Ошецка беше красива, стройна жена, можеше да мълчи мило и тъжно, малко притеснено, без най-малка следичка от някакво подобие на надменност, като излъчваше странен респект при това, по причина на някаква органична сериозност. А в стиховете си – повечето от тях – превърнати в песни и станали едни от абсолютните хитове на Полша – тя е кабаретна. Несериозна, дотолкова несериозна, че от лекотата й тежи, и от ласкавото докосване до публиката – боли. Закачлива, смешна, тъжна, дори трагична в ефирната си недоизказаност. Малословна и многопаузна. Тя е актриса в словото, тя играе чувството, не го изрича. Играе го с отдадеността на цялото си същество. Това е нейната тайна.”
Поляците пък твърдят, че когато слушаш песните на Ошецка, можеш да останеш с усещането, че наистина е успявала да обича. Макар често измамно за самата нея. Защото цял живот се измъчва от избора „съпруга или любовница“. Изпитва нужда от свобода и вечно я търси. Кара мъжете да се влюбват в нея, а после ги зарязва. Никога обаче не зарязва писането. Отива си от рак на 7 март 1997 г., оставяйки огромно наследство от поезия и проза.
Създадената фондация на нейно име подготвя 14 тома с песенното творчество на Ошецка. А тази пролет за пръв път бял свят в родината й вижда непубликуваният досега автобиографичен роман „Neponset”, който Ошецка пише в края на 70-те и началото на 80-години на ХХ век.
Представяме ви две стихотворения на Ошецка:
* * *
Случва се – любовта умира млада
през май, в самото начало,
случва се – любовта умира млада
и я погребват във бяло,
случва се – любовта умира млада
и никой почти не плаче,
случва се – любовта умира млада,
а можеше… другояче.
***
Кратък миг в хотелски коридор.
Някъде на плажа – сплетени ръце, в очите блясък.
Писъмце, изпратено набързо,
Снежна маргаритка, надежда.
Твърде малко е това, мое сърце, за да живея.
Бягай, съмва вече,
Защото после ще е срамно.
И студа по устните ти
никой няма да прости.
Дъждовни вторници ще дойдат след неделите.
Капчица тъга, за която виновен ще си ти.
Не е вярно, че така е трябвало да стане.
Че си струва в празнотата да вървиш.
Твърде малко е това, мое сърце, за да живея.
Бягай, съмва вече.
Защото после ще е срамно.
И студа по устните ти
никой няма да прости.
Бягства внезапни и срамни, не забавни.
Нищо не знаещо, но измамено кученце или мече.
Тъжно букетче цветя.
И нова илюзия, нова идея.
Твърде малко е това, мое сърце, за да живея.
Бягай, съмва вече.
Защото после ще е срамно.
И студа по устните ти,
липсата на думи
никой няма да прости.
АRTday.bg
