Фрагменти от именития италиански писател и художник
„Татарската пустиня” или „Коломбър”, „Клиничен случай” или „Тайната на старата гора” и „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия”… Със сигурност сте се вълнували при докосването до света на Дино Будзати, независимо дали го познавате като автор на романи и пиеси за възрастни, или сте се срещали с него като разказвач на истории за деца.
Той е роден точно преди 112 години, на днешния ден – 16 октомври, през 1906-а, в Белуно, Италия. Дино е третото от общо четирите деца на заможната фамилия Будзати. Майка му – Алба, е венецианска аристократка и сестра на писателя Дино Мантовании, а баща му, Джулио Чезаре Будзати, е известен юрист и университетски преподавател по международно право.
В дома им цари пиетет към науката и децата получават завидно за времето образование. Братята на Дино – Аугусто и Адриано, се доказват в областта на инженерните науки и биологията. А Дино още от съвсем малък е завладян от книгите и рисуването, свири на пиано, обича природата, особено планините (първият му роман за деца дори се нарича „Барнабо от планината”).
Родителите му държат той да има стабилна професия, затова през 1924 г. младият Дино се записва в юридическия факултет на университета в Милано и на 22 вече е дипломиран юрист. Писането обаче е неговата страст. През 1928 г. постъпва на работа в авторитетния вестник „Corriere della sera” и работи там като журналист до края на живота си.
През годините на Втората световна война служи в Африка като военен кореспондент на Кралските военноморски сили на Италия. Връща се в родината през 1943-а и продължава да работи като редактор в любимия си вестник. Късно сключва брак, чак през 1966 г. И няма време за семейното си щастие – шест години по-късно умира от рак на панкреаса.
Дино Будзати нашумява най-вече като романист и драматург. Неговата проза носи елементи на фантастика, разказите му често приличат на притчи. Някои го сравняват с Кафка и Едгар Алън По. Други твърдят, че журналистиката силно е повлияла върху стила му на писане, придавайки му повече реалистичност. Въпреки това в произведенията на Будзати винаги има нещо свръхестествено, ирационално.
Първите му книги – силно повлияни от Кафка – излизат в началото на 30-те години. Сред най-известните му творби са романите „Татарската пустиня”, „Големият портрет” и „Една любов”, сборниците с разкази „Шейсет разказа”, „Коломбър” и „Трудни нощи”, пиесата „Клиничен случай”. Освен „Барнабо…”, пише още книги за деца – „Тайната на старата гора”, „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия” и др. Носител е на най-високото отличие за литература в Италия, наградата „Стрега”.
Прекрасен художник, Будзати успява приживе да открие и самостоятелна изложба в Милано. Сам илюстрира книгите си. Работи и в театъра, автор е на няколко пиеси и радиопостановки.
Любимите му теми са за неизразимото в човешките отношения, за природата, за Бог, за бъдещето, за вълшебството… Творбите му са изпълнени с емпатия и чувство за хумор, дори когато пише за смъртта – „единствената реалност в лъскановото шапито на живота“. Затова и италианският журналист Индро Монтанели съчинява хумористична „епитафия приживе” за своя колега: „Тук при смъртта се върна Дино, който живя прегърнат нежно с нея.”
Писателят обаче е знаел за тежкото си заболяване, затова в разказа „Полкът си тръгва на разсъмване” ясно личи вътрешното му отчаяние. Разказът е публикуван много след смъртта на автора, чак през 1985-а, и тогава всички откриват депресивното състояние, в което е писал Дино.
По случай стогодишнината от рождението на писателя, „Corriere della sera” публикува поредица от материали в памет на Дино Будзати. Сред тях е и съставеният от автобиографични цитати „речник” Будзати от А до Я.
Ето няколко фрагмента от него:
А. Автопортрет
„Грозен съм. Сух, с масивен нос, ръждив глас, самовглъбен, никакъв дар за общуване, слаб успех при жените…”
* * *
„Заклет песимист съм. Този песимизъм у мен не е следствие от тъжни преживелици – просто винаги имам усещането, че предстои нещо печално и лошо. Особено ако съм в спокойно и тихо място, на село да речем, ме наляга чувството, че всеки момент ще се случи бедствие, знам ли, че например метеорит ще се стовари върху Земята и ще я разбие…”
З. Занаят
„Рисуването за мен не е хоби, а занаят – хоби е писането. Макар че да рисувам и да пиша за мен по същество е еднакво. И при двете преследвам една и съща цел – разказването на истории.”
К. Кафка
„Откакто започнах да пиша, Кафка е моето наказание. Не е имало разказ, роман или комедия, в които някой да не види сходства, следствия, подражания или направо безсрамни кражби от чешкия писател. Намирали са се и критици да изобличат неслучайните аналогии между нас, дори когато съм пращал телеграма или съм си попълвал данъчната декларация.”
П. Писането
„Днес вече никой не умее да пише измислени истории. Всички са се хванали за детските си спомени и не дават да ги помръднеш от там.”
С. Смърт
„Няма живот без кошмара на смъртта, единствена реалност в лъскавото шапито на живота. Живеем в ужас от смъртта и с остаряването страхът става все по-свиреп. Но без него животът би бил пълна глупост.”
Т. Театърът
„Когато слушам да изпълняват написаното от мен, ако ще да става дума за превъзходни актьори, чувството е все едно ме разсъбличат посред улицата – почти срам. Има автори, които си умират от удоволствие от такова нещо. Мен обаче то ме дразни, тормози ме.”
Ф. Фантастичното
„Смятам, че причината за склонността ми към фантастичното, както всички склонности, се корени в детския опит… Най-ярките ми спомени са летните – когато от Милано ходех в Белуно, един доста северен край, където планините оказваха изключително въздействие върху мен. Естествено, допринесоха и възпитанието ми, и прочетените книги. Освен това вкъщи имаше една млада германка, която ни разказваше северни приказки, слабо познати в Италия. Като добавим и Хофман, и По…”
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
