Иван Тургенев е фундаментална фигура в руския реализъм. Сред най-значимите му произведения са „В навечерието“, „Бащи и синове“ и „Записки на ловеца“. По „В навечерието“ дори е направен български филм през 1959 г. Неговото име носи астероидът „3323 Тургенев“. Писателят прекарва по-голямата част от живота си във Франция. Умира през 1883 г.
Бюст на Тургенев в Москва
Избрано от Иван Тургенев:
„Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.“
„Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.“
„Всяка любов – както щастливата, така и нещастната – е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.“
„Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и децата.“
„Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.“
„Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.“
ВРАБЧЕТО
Връщах се от лов и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.
Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.
Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.
Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.
То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!
Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.
Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.
Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.
Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.
Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.
Превод: Ангел Каралийчев
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
