Високият едва 152 см. Даниъл Майкъл „Дани“ Де Вито младши се ражда на днешния ден, 17 ноември, през 1944 година в Ню Джърси, САЩ. Днес той е един от най-успелите продуценти и режисьори в Холивуд, но за публиката си остава любимец от големия екран с актьорските си превъплъщения на безмилостен богаташ, палав адвокат, близнак на Шварценегер, смел гинеколог, отблъскващ злодей, та дори и стриптизьор.
След като се дипломира през 1962 г., Дани започва работа като козметик в салона за красота на сестра си. Година по-късно се записва в Американската академия за драматични изкуства в Ню Йорк, за да научи нещо повече за козметологията (т.е. всичко накуп – козметика, фризьорство, маникюр, педикюр и т.н.). „Изненадващо“ обаче там се увлича повече по актьорството. По това време се запознава с Майкъл Дъглас, с когото се сприятелява.
Пак в тези години Дани среща актрисата Риа Пърлман – цапнатата в устата сервитьорка от „Бар Наздраве“. Само с 4 сантиметра по-висока от него, тя се оказва жената на живота му и през 1982 двамата сключват брак. Днес семейство ДеВито имат 2 дъщери и 1 син.
Първата си роля във филм Дани изиграва през 1968 година. Въпреки че появата му в Dreams Of Glass е повече от незабележима, тя се оказва достатъчна да го разочарова от филмовата индустрия и да го насочи към театралната сцена. През 1975-аго пожелават две сериозни имена – режисьорът Милош Форман и актьорът Майкъл Дъглас. Те настояват да участва в екранизацията на романа „Полет над кукувиче гнездо“, като го убеждават, че този филм ще бъде хит. Дани се съгласява. И цели десятката. С Джак Никълсън в главната роля, филмът се оказва абсолютен хит – отлично приет и от критика, и от зрители.
За съжаление, докато се изстрелва на върха, „Полет над кукувиче гнездо“ не понася със себе си и Дани ДеВито. Следват години на малки роли. Големият му пробив настъпва през 1978 г. със сериала „Такси“. След като се явява на кастинг за ролята на диспечер, продуцентът му казва, че ако наистина иска да влезе в екипа, трябва да покаже повече хъс. На момента Дани мята в земята сценария и се провиква „Кой е написал този боклук?!“ Везните убедително се накланят в негова полза. Сериалът се излъчва до 1983 г., а диспечерът Луи Де Палма се превръща в любимец на критиците и Де Вито печели „Еми“ за ролята.
80-те и 90-те години Дани вече е в стихията си. Утвърждава се като комик с черен оттенък, благодарение на филми като „Безмилостни хора“, „Хвърли мама от влака“, „Близнаци“, „Войната на семейство Роуз“, „Джуниър“.
През 1992 г. изиграва една от знаковите си роли – ужасяващият пингвин от „Батман се завръща“ на любимия му режисьор Тим Бъртън. 11 години по-късно участва в друг негов знаменит филм – „Голяма риба“.
Дани ДеВито не се задоволява само с разнообразните си роли, затова смело сяда на „режисьорското столче“. Забелязва се любовта му към черните комедии с криминален елемент. Под негово ръководство се появяват ленти като „Хвърли мама от влака“, „Войната на семейство Роуз“ и „Мансардата“.
Дребосъкът се превъплъщава и в ролята на продуцент във филма на Тарантино „Криминале“, снима в „Гатака“, в лентата на Милош Форман „Човек на Луната“, както и в донеслия Оскар на Джулия Робъртс „Ерин Брокович“.
За онези, които не знаят, Дани де Вито е и съсобственик на ресторант в Маями – DeVito South Beach.
„Забавно е да си на ръба. Мисля, че даваш най-доброто от себе си, когато рискуваш, когато не си в безопасност, когато не си в сигурната среда“ – така обяснява успеха си днешния рожденик.
Със съпругата си Риа Пърлман
Ето какво още споделя Дани де Вито:
„Обичам да озвучавам анимации. Моите герои в тях винаги изглеждат много стегнати.“
„Аз се уча от целия живот. Ще го изучавам до последно, даже умирайки.“
„В гардероба си винаги имам черна дреха – нося черни панталони, черна риза, черна тениска. Някога майка ми казваше, че с черното изглеждаш по-строен, и сега съм верен на нейния съвет.“
„Светът е жесток, жесток, жесток, безкрайно жесток. Но това не е моя мисъл.“
„Аз никога не гледам напред. Аз съм тук и сега. Така и трябва да се живее.“
„Считам, че киното е един от начините да се хвърли светлина на проблемите.“
„Най-опасното е да отнемете от хората възможността да се смеят над това, което им се струва смешно.“
„Нужно е да не се боите от експерименти. Иначе защо живеем? В гроба няма да има какво да опитвате, така че трябва да побързате.“
„За да бъде светлината ярка, е необходима тъмнина.“
ARTday.bg
